Роси Савова е поет, писател, редактор и коректор на поезия и проза. Родена е през 1958 г. в град Берковица. Завършила е Институт за начални и детски учители „Лазар Станев“ в град Плевен и Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност „Начална педагогика“. Дълги години в град Севлиево работи като завеждащ Културно-масова работа в Дом на културата „Ненко Илиев“ и като начален учител. По-късно е учител в Козлодуй, където живее и сега.
Пише стихове, разкази, хайку, танка, хайбун, апева и детска литература – стихове, приказки, разкази, гатанки, сценарии за детски пиеси.
Автор е на стихосбирките „Вълшебства“ (2008), „Въглени за късна есен“ (2014), „Плетеница от мигове“ (2020) и „Дочувам шепот“ (2026) – хайку, сенрю, танка и хайбун. Участва със свои творби в алманасите „Бразди“ Севлиево (1984), „Под лъчите на слънцето“, Враца – от 1 до 11 брой, в антология „Думите“ на Конфедерацията на българските писатели и в Антология на българската християнска поезия „Клепалото бие“ – втори том (2024).
Съставител и отговорен редактор е на сборниците „По следите на козлодуйските думи“ 1, 2, 3, 4 и юбилеен сборник „АЕЦ „Козлодуй“ – 50 години енергия за чиста природа“.
Нейни стихове са преведени на украински и френски. Има публикации в сайта за култура на българската общност в Чикаго.
Участва в редица литературни конкурси през годините и е награждавана многократно. Лауреат е в конкурса „Голямата книга на малкия град“ (2015) на Съюза на свободните писатели.
Била е председател на Конфедерацията на българските писатели клон Козлодуй от 2016 до 2022 г. В момента е председател на Литературен клуб „Нашето слово“ към НЧ Храм-паметник „Христо Ботев – 1879“ в град Козлодуй.
Госпожо Савова, как мина премиерата на „Дочувам шепот“, т.е. на Вашата четвърта книга?
Премиерата вече е в историята. Опитвам се да разкажа как премина, но емоциите още се вихрят и думите се скриха от мен. Ако кажа, че беше вълнуващо, би било малко и неточно. Толкова много хора уважиха прощъпулника на четвъртата ми книга, че залата се оказа тясна, а столовете – недостатъчни за всички желаещи. Благодаря на хората за доброто отношение. Те ми създадоха празник. Благодаря! Благодаря за топлите думи, за усмивките, за цветята и подаръците! Благодаря, че отделихте от личното си време и това за семействата си, за да бъдете с мен! Бяхме еднакво развълнувани и завладени от случващото се. Станахме едно цяло, сродни души, жадни за думи!
Как се почувствахте, когато водещата на премиерата започна да разказва за Вас, за новата Ви книга, за Вашия литературен клуб и града?
Бях много развълнувана. Водещата Станка Братова разказа за литературния ни клуб в града, за мен и за книгата, имах чувството, че съм на изпит пред училищната дъска. Листовете трепереха в ръцете ми като живи. Вперени в мен бяха много очи, които очакваха какво ще им прошепнат моите думи. Повечето от тях за първи път се срещнаха с източната поезия и бяха любопитни да научат що е то хайку, сенрю, танка и хайбун. Повече от час разказвах и четох стихове, а сякаш не им беше достатъчно и не искаха да си тръгват. Прегръдките така ме стоплиха, че продължавам и днес да се чувствам празнично.
Бихте ли ни казали що е то хайку, сенрю, танка и хайбун?
Да, разбира се. Хайку (Haiku) е най-кратката форма на поезия в света, целяща да улови „тук и сега“ – един конкретен, често природен момент.
Сенрю (Senryu) има същата структура, като хайку (3 реда, 5-7-5 срички), но фокусът не е върху природата отвън, а върху човешката природа.
Танка (Tanka) е по-древна форма от хайку (буквално „кратка песен“). Тя е 5-редова поема, която позволява по-голяма емоционална изразителност.
Хайбун (Haibun) е комбинация от кратка проза (описание на случка, пътуване) и хайку. Структурата обикновено започва с кратък прозаичен текст (описание на реална случка, спомен или пейзаж) и завършва с хайку, което не просто повтаря прозата, а добавя по-дълбок смисъл или различна гледна точка.
На кого искате да благодарите?
Връщам прегръдките на всички, които ме приютиха в сърцата си мислите ми и бяха до рамото ми! И знам, че ще се срещаме пак, защото думите и книгите създават най-трайните приятелства във времето. Безкрайно и от сърце отново благодаря на добрите хора, които уважиха празника ми!
Румяна Георгиева
