Всяка година, когато октомври отстъпва място на ноември, в България се надига един и същ спор — да празнуваме ли Хелоуин или Деня на народните будители. Училища, родители и общественици се разделят в две крайности: едни забраняват маските и тиквите, други ги защитават като „безобидно забавление“. А може би и едните, и другите пропускат нещо по-важно.
Хелоуин не е причината да забравяме Деня на народните будители. Той е просто огледало, в което се отразява нашето неумение да почитаме нашата загубена връзка с уважението към знанието и духа. Когато една нация не намира жив начин да говори за своите будители, младите естествено търсят друг празник — по-шумен, по-ярък, по-забавен. Маските се превръщат в лесен заместител на смисъла.
Но забраната на Хелоуин няма да реши проблема. Тя само ще направи празника още по-привлекателен – бунт срещу „забраненото“, без истинска осъзнатост какво се празнува. Истинското решение не е в забраната, а в създаването на живо уважение към будителите – чрез истории, изкуство, примери, чрез онези малки лични срещи с вдъхновението, които оставят следа.
Нека не воюваме с маските, а да се опитаме да свалим собствените си – на безразличието и забравата. Хелоуин ще мине, но ако и Денят на будителите мине незабелязан, тогава губим нещо много по-ценно – паметта за хората, които са ни научили да мислим, да вярваме и да бъдем.
