Тази рубрика излиза вече пета година – първо на страниците на в. „Конкурент“, а след това на едноименния информационен сайт. Тя е посветена на футболисти, обличали екипа на славния Ботев /Враца/ в неговата вековна история. Независимо къде е бил отборът – в елита, „Б“ група или при аматьорите, в редиците му е имало играчи, които са заслужили уважението на публиката. Във вековната история обаче не съм срещал друг футболист като Ивайло Данчев – единственият нападател, прочул се с прякор на името на централен защитник. Именно неговата история ви предлагам сега.
Всички текстове и снимки от тази рубрика са обект на авторски права. При използването им, цитирането е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
Рубрика на Георги Александров
В 3 различни броя Ви разказах историята на Ивайло Данчев в Ботев /Враца/. Днес Ви представям последната част. Предишните си припомнете тук:
Страшилището за защитниците от близкото минало сега е надзирател към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в затвора във Враца и съвместява свободното си време с ръководене на футболни мачове. Вече е стигнал до ръководещ в трета дивизия.
Твърди, че сега не си отмъщава с картони на нападателите. „Съдия, който тръгва да въдвори ред на терена с картони, не е добър рефер. Опитвам се да туширам напрежението с думи, но понякога се налага да вдигам картони. Много ми помага опитът, който имам по футболните терени“, казва Данчев. В областната „А“ група по-често е вдигал картони, докато в трета лига нещата са „една идея по-цивилизовани“.
Питам го дали е свирил домакинство в ловешкото село Галата, от чийто отбор пропищяха доста отбори в Северозападната трета лига напоследък. „Свирих първия мач за този сезон – Пещера /Галата/ - Янтра /Полски Тръмбеш/. Срещата завърши с победа за гостите с 3:2, като победата дойде след дузпа в края на мача. Имаше около 3 000 зрители, беше малко страшничко, но всичко завърши добре“, казва Данчев. Казва, че вероятно страстите не са се били нагорещили, тъй като сред зрителите е бил шефът на зоналния съвет на БФС Бончо Генчев, а и фактът, че в клуба от Галата силните хора са Росен Емилов и Юлиян Манев-Кигъна, с които се засякохме в Ботев.
Още не е свирил на стадион „Георги Кърчев“ в плевенското село Малчика, на който домакинствата си играе местният Ювентус. „Свирил съм в Дреновец, където нещата са доста добре в организационно отношение. Това, че съм бивш футболист и с някои момчета сме играли, ми помага. Дори и да правя грешки, има друго отношение към отсъжданията ми на терена. Обяснявам на футболистите, че при 100 решения за една среща е нормално човек да направи грешка. Това се отнася както за съдията, така и за футболистите. Няма безгрешни хора“, разсъждава футболният съдия Данчев, който твърди, че не е вземал решения, с които да е повлиял върху крайния резултат. Не крие, че му е било по-добре, докато е бил футболист, а приема съдийството като мисия.
