Тази рубрика излиза вече пета година – първо на страниците на в. „Конкурент“, а след това на едноименния информационен сайт. Тя е посветена на футболисти, обличали екипа на славния Ботев /Враца/ в неговата вековна история. Независимо къде е бил отборът – в елита, „Б“ група или при аматьорите, в редиците му е имало играчи, които са заслужили уважението на публиката. Във вековната история обаче не съм срещал друг футболист като Ивайло Данчев – единственият нападател, прочул се с прякор на името на централен защитник. Именно неговата история ви предлагам сега.
Текстът и снимките в рубриката са обект на авторски права - при използване цитарането е задължително!
Рубрика на Георги Александров
Продължаваме историята на Ивайло Данчев. В два последователни броя на вестник "Конкурент" Ви разказваме за него:
Първият треньор в школата му е Сашо Ангелов. „Тогава, който треньор те подхване при децата, той те изкарваше до старша възраст. На мен ми се падна щастието да ме подготвя Сашо Ангелов - легендарният нападател на Ботев. В първия отбор ме взе също наш треньор – Емил Маринов. Бяха големи треньори, мир на праха им“, спомня си Данчев. Няма как да забрави и дебютния си мач в големия футбол. Ознаменува го и с гол. Мачът се играе в Смолян срещу Родопа, който същия сезон влиза в елита. „Вкарах откриващия гол, те изравниха, после Ангел Ангелов им вкара от дузпа за 1:2, но домакините бяха много стойностен отбор и ни победиха с 4:2“, връща се години назад Данчев.
Безспорно едно от най-интересните неща е прякорът на Данчев – „Матераци“. Бих се обзаложил, че той е единственият нападател в родния футбол, известен с прякора си на името на защитник. „Мой кръстник е големият спортен журналист на „Конкурент“ Младен Кирилов, на него дължа този прякор /Марко Матераци е централен защитник на Италия. Прочува се след финала на световното първенство по футбол през 2006 г., когато провокира Зинедин Зидан и той е изгонен от терена с червен картон – б.а./. Вероятно прозвището се дължи на това, че бях много емоционален на терена. Особено на мачовете у дома бях като звяр на терена. Смятах, че не може да пуснеш някого на масата ти, да ти вземе хляба и затова доста остро влизах в единоборствата, борех се здраво на терена. Спомням си, че имаше период, в който наказателните ми картони в „Б“ група бяха повече от двамата ни централни защитници Росен Ванков и Петър Альошев взети заедно. Хвърлях се много, горях в мачовете“, разказва събеседникът ми. Той обяснява, че това е била рецептата му да играе на терена. „В Ботев са идвали много по-добри, много по-качествени нападатели от мен, но с поведението си на терена, със себераздаването си съм успявал да убедя треньорите, че аз, а не те заслужават да са титуляри. Защото аз съм от Ботев /Враца/ и аз представлявам онова, което е трябвало да изглежда нападателят на отбора. Компенсирах с повече желание, повече емоция и жар на терена, защото играех в моя град и за моя отбор“, допълва Данчев. Запомнил е равенството срещу ЦСКА през пролетта на 2012 г., когато врачани остават без треньор, но на терена като истински гладиатори се хвърлят на по-имения си противник и успяват, благодарение и на публиката, да стигнат до точката.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
