Тази рубрика излиза вече пета година – първо на страниците на в. „Конкурент“, а след това на едноименния информационен сайт. Тя е посветена на футболисти, обличали екипа на славния Ботев /Враца/ в неговата вековна история. Независимо къде е бил отборът – в елита, „Б“ група или при аматьорите, в редиците му е имало играчи, които са заслужили уважението на публиката. Във вековната история обаче не съм срещал друг футболист като Ивайло Данчев – единственият нападател, прочул се с прякор на името на централен защитник. Именно неговата история ви предлагам сега.
Използването на снимки и текстове от нея става само след изричното разрешение на автора.
Рубрика на Георги Александров
Ивайло Данчев е възпитаник на детско-юношеската школа на врачанския Ботев. В актива си има около 100 мача със зеления екип във „В“, „Б“ и „А“ група, като най-малко са срещите му в родния елит. Има нещастието да играе за отбора в трудни времена. Дебютира в сезон 2002-2003 г., в който Ботев не завършва участието си във втората ни дивизия и поради безпаричието, налегнало тогавашния му президент /покойният/ Иван Личев, напуска „Б“ групата. Тимът започва кампанията, но довършва само есенния полусезон с юноши, част от които е един голобрад, но сърцат младеж – Ивайло Данчев Павлов.
Избира да се подвизава във футболните срещи с бащиното си, а не с фамилното име. „Първият ми треньор Сашо Ангелов бил съотборник с баща ми и ми викаше „Дани“. Тогава някъде реших, че ще съм Данчев, а не Павлов.
Роден е на 31 март 1984 г. във Враца. Бойното му кръщение е около 15 мача за Ботев в „Б“ група през есента на 2002 г. Тогава е част от юношеската формация, чийто наставник е друг славен играч на врачани Ангел Ценов-Гелето. Тъй като Ботев отива в небитието заради фалита си, Данчев продължава кариерата си в Литекс, макар че е преотстъпен от ловчанлии на Академик /Свищов/. Харесал го Стефан Яръмов, който по онова време е шеф на ДЮШ на Литекс. Видинчанинът, който е син на големия радио журналист Хари Яръмов, отива на мач в Севлиево, за да гледа юноши на Видима-Раковски в мач срещу юношите на Ботев. Но на терена му прави впечатление нападателят на гостите, който разнищва защитата на севлиевци с 4 гола. Гледат Данчев в още един мач – срещу Литекс във Враца, когато Данчев мушва хеттрик, а Румен Рангелов допълва разгрома на „оранжевите“ юноши за 4:0. Така взимат Данчев, като го изпращат да се обиграе в Академик /Свищов/.
„Тогава много ми помогна Валери Цветанов, който ме препоръча горещо на Яръмов“, спомня си Ивайло. Няма официален мач за ловчанлии, но сменят треньора Ферарио Спасов с Люпко Петрович и Данчев става ненужен на първия отбор в Ловеч.
След това се връща в Мездра, където местният Локомотив е страшилище във „В“ групата. Играе рамо до рамо с бъдещия национал Цветан Генков /който се отказва от леката атлетика и благодарение на треньорът Валери Цветанов се посвещава на футбола/, Николай Нинов, Цветомир Валериев, Валентин Пешунов, Юлиян Левашки.
„По време на традиционния по онова време турнир на „В“ групите ни хареса мен и Цвети Валериев, треньорът на Поморие - Диян Петков, и ние се озовахме край морето. По онова време Поморие беше сателит на Нафтекс /Бургас/. Поиграхме в „Б“ група. После изкарах 3 сезона и половина в Добруджа. След това при Анатоли Нанков изкарах около година в Локо /Мездра/ и след това се завърнах в Ботев“, спомня си събеседникът ми.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
