Валери Цветанов е един от най-специалните участници в тази рубрика, която излиза от почти 3 години. Нещо повече: той е нейният духовен баща, защото благодарение на приятелските ни разговори се роди идеята за такава поредица. Дълги часове сме обсъждали как да излежда тази рубрика, какво да съдържа, кои от бившите футболисти да влязат в нея и какво да разказва тя. Всъщност, ако трябва да съм искрен с читателите докрай, трябва да кажа, че идеята на Цветанов беше да се напише продължение на книгата на покойния Илия Панев „Враца и футболът“, която излиза от печат през 1997 г. и е истинската футболна библия за организирания футболен живот в града под Околчица. Така „се запалих“, че по цели нощи съм събирал данни, писал съм истории и повечето статистически материали, които по-късно излязоха и продължават да излизат първо на страниците на в. „Конкурент“, благодарение на подкрепата на издателя му Димитър Николов.
Рубрика на Георги Александров
В три последователни броя досега разказваме история на Валери Цветанов - легендарен защитник на врачанския Ботев:
Днес историята продължава с нов епизод.
Треньорската кариера на Валери Цветанов започва през лятото на 1988 г. в берковския Ком, още докато играе в Ботев. После преминава за няколко месеца в Ботев /Враца/ - в рамките на 1992 г., както и между март 1995 и юни 1996 г., когато пак е на стадион „Христо Ботев“. По това време при мъжете идва един изключително талантлив хлапак – Мартин Петров, който „хваща окото“ на помощник-треньора Валери Цветанов, но не и на старшията Петър Каменов. Години по-късно легендарният защитник на врачани Каменов ще споделя, че той е открил най-успешният врачански футболист, но истината е, че точно Цветанов му дава крилата, с които Свръхзвуковия лети по терена на 15-16 години.
Истинският сблъсък с трудната професия обаче идва през 1998 г. като помощник на Янко Гелов, с когото заминава зад граница. Той школува при големия спец в Алжир, където научава ценни уроци в професията. "Взех го с мен като помощник-треньор в Алжир в местния клуб ЖСМ Тиерет. Това беше през 1998 г. После преминах в друг клуб, който имаше шампионски амбиции, а Валери остана до края на сезона. За съжаление политическите събития в Северна Африка станаха страшни, появиха се първите мюсюлмански фундаменталисти и се наложи да се върнем", спомня си Янко Гелов.
Изкушен от професията и след дипломирането си във ВИФ "Георги Димитров" /а сега НСА "Васил Левски"/ Цветанов практикува треньорството. Бил е наставник на Чавдар /Бяла Слатина/, Локомотив /Мездра/, Първа атомна /Козлодуй/, Ботев /Криводол/, Бдин /Видин/, Торпедо /Борован/. Където и да е бил, се е отличавал с почтени действия и най-важното – наследявал е разбити команди и е изграждал от тях нови отбори, които в последствие имат високи амбиции. Ласкави думи за Цветанов съм чувал от много негови футболисти, но в интерес на обективната истина е редно да се каже, че той е откривателят на Цветан Генков. Момчето от Мездра решило да тренира лека атлетика, но благодарение на големия местен специалист Семко Горанов, Генков отива на зеления терен. След това отново се връща на пистата, но е убеден от следващия наставник на „железничарите“ Димитър Ефремов да покаже уменията си с топка. Валери Цветанов на практика шлифова „диаманта“, а след преминаването му в Локо /София/ младежът показва какво може и на цяла България.
През 2005 г. Цветанов е един от инициаторите за създаването на Общински футболен клуб Ботев /Враца/, който с подкрепата на кмета Войслав Бубев започва възраждането на врачанския футбол. Отборът, който днес се подвизава в елита, взема лиценза на Ботев /Лиляче/, благодарение на големия спортен деятел Иван Петков-Гуньо, и така започва участието си не от „А“ областна група, а от Северозападната „В“ АФГ. Част от сложните преговори за стартирането на този проект води именно Валери Цветанов. Безспорна е и ролята на Георги Велинов /който по това време е председател на зоналния съвет на БФС във Велико Търново и чертае плана за завръщането на Ботев на футболната карта - б.а./.
Цветанов е начело на спортно-техническия щаб, който вкарва отбора от Северозападната „В“ група в „Б“ група, но изненадващо за мнозина напуска клуба, когато трябва да се порадва на плодовете, посяти от него и съмишлениците му. Отказва двойно увеличение на заплатата и бонуси, които му предлага ръководството, защото не е съгласен с политиката на ръководството. Не се сещам за друг подобен случай в най-новата история на Ботев. Опитах се тогава да бъда парламентьор между него и управата на клуба, но Валери беше взел решението си и не отстъпи. Сега, от позицията на времето, пак съм на мнение, че той сгреши тогава. Но Цветанов е на друго мнение. А той знае как да отстояна позицията си!
/СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
