Валери Цветанов е един от най-специалните участници в тази рубрика, която излиза от почти 3 години. Нещо повече: той е нейният духовен баща, защото благодарение на приятелските ни разговори се роди идеята за такава поредица. Дълги часове сме обсъждали как да излежда тази рубрика, какво да съдържа, кои от бившите футболисти да влязат в нея и какво да разказва тя. Всъщност, ако трябва да съм искрен с читателите докрай, трябва да кажа, че идеята на Цветанов беше да се напише продължение на книгата на покойния Илия Панев „Враца и футболът“, която излиза от печат през 1997 г. и е истинската футболна библия за организирания футболен живот в града под Околчица. Така „се запалих“, че по цели нощи съм събирал данни, писал съм истории и повечето статистически материали, които по-късно излязоха и продължават да излизат първо на страниците на в. „Конкурент“, благодарение на подкрепата на издателя му Димитър Николов.
Рубрика на Георги Александров
В два петъчни броя на вестник "Конкурент" и в неделя на сайта konkurent.bg досега ви разказах за Валери Цветанов, един от славния тим на Ботев /Враца/ от 80-те години на миналия век, от който трепереха грандовете в родния футбол.
Днес историята продължава.
За легендата Димитър Ефремов, който е също част от "Зелената гвардия", Валери Цветанов е истинският приятел. "Това е човекът, на когото разчитахме всички - футболисти, отбор, ръководство. Знаехме, че ако с нещо се захване Валери, работата е в най-сигурните ръце", казва за него Ефремов. "Той е честен и откровен. Ако има да казва нещо, ще ти го каже в очите и нищо няма да ти спести. Никога няма да действа зад гърба ти. Толкова беше стриктен, че не помня да е правил издънки. За режима - да не говорим. Всеки знае, че по наше време футболистите понякога нарушаваха режима. А Валери не пие и не пуши до днес - но винаги приемаше да ни закара донякъде или да ни вземе от някъде и да ни върне у дома след някой купон. Бяхме го превърнали в такси, а той с радост помагаше на всеки. Готин човек и невероятен приятел, на когото разчитам и до днес. Живея в Кипър и понякога се налага да се свърши нещо във Враца, в България. Винаги разчитам на Цветанов", допълва Димитър Ефремов.
Двамата играли заедно до 1989 г., като едновременно окачили бутонките на пирона. "Животът ни събра, аз съм кръстник и на двамата му сина и по празниците се чуваме и с Цветомир, и със Светослав", допълва Ефремов.
Няма футболист на Ботев, който да не уважава и цени приноса на Цветанов за врачанския отбор. В повечето случаи чувствата на съотборниците към него се измерват с думата респект, която най-точно описва всичко.
/СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
