Валери Цветанов е един от най-специалните участници в тази рубрика, която излиза от почти 3 години. Нещо повече: той е нейният духовен баща, защото благодарение на приятелските ни разговори се роди идеята за такава поредица. Дълги часове сме обсъждали как да излежда тази рубрика, какво да съдържа, кои от бившите футболисти да влязат в нея и какво да разказва тя. Всъщност, ако трябва да съм искрен с читателите докрай, трябва да кажа, че идеята на Цветанов беше да се напише продължение на книгата на покойния Илия Панев „Враца и футболът“, която излиза от печат през 1997 г. и е истинската футболна библия за организирания футболен живот в града под Околчица. Така „се запалих“, че по цели нощи съм събирал данни, писал съм истории и повечето статистически материали, които по-късно излязоха и продължават да излизат първо на страниците на в. „Конкурент“, благодарение на подкрепата на издателя му Димитър Николов.
Рубрика на Георги Александров
Това е втората част от историята за Валери Цветанов и Ботев /Враца/. В първата разказах за идването му в отбора, за който изиграха 266 мача.
Валери е уважаван от всички свои съотборници. Някои от тях още са респектирани от него и авторитета, който имал в отбора. Винаги е готов да помага - независимо дали става дума за това да даде пуловера си на Димитър Ефремов, за да счупят каръка при полет за Иран, или на друг съотборник, чийто багаж се е загубил при полет над Европа, или да покрие зоната на съотборник, забравил да се върне след атака.
Част е от наказателната команда на врачани от 80-те години, която бие Левски на Герена с 6:3, а месеци по-рано е прегазил и ЦСКА с 3:0. Титуляр е при разгрома над Миньор /Перник/ с 8:1, което е най-голямата победа за врачани в елита. Пада му се да пази едни от най-силните нападатели на своето време – Стойчо Младенов, Руси Гочев, Петър Александров, Тодор Барзов.
В кариерата си Цветанов получава един червен картон. По време на домакинството с немския Арминия /Билефелд/ от турнира за интертото. Ядосан е, а на излизане от терена тегли една благословия на делегата на мача – Михаил Касабов. Дни след неприятния инцидент футболистът отива до София, за да се извини за неразумната си постъпка. Касабов /който сега е временно изпълняващ длъжността президент на БФС - б.а./ го уверява, че нищо лошо не е направил. Години по-късно животът изправи двамата в интересен словесен дуел и въпреки ругатнята от преди години, те не таяха лоши чувства един към друг. Разказвам го като пряк участник в общуването им в наши дни.
"Валери е изключително трудолюбив, честен и откровен човек. Не понякога, а винаги казва онова, което мисли, затова не всички го обичат, макар да знаят, че е прав", казва за него легендата на Ботев - Георги Каменов. Топреализаторът на врачани в елита със 150 гола в „А“ група допълва за Цветанов, че държи на мнението си и го защитава с всички средства.
"Като треньор не съм имал никакви проблеми с него - нито с това да изпълнява указанията ни, нито при влагането на тренировките, а за режима - беше железен. Не помня да съм го виждал да пие алкохол, а цигарите бяха и си остават забранена тема за него", допълва Каменов. Още с идването си във Враца през 1979 г. Валери Цветанов е бил приет добре. "Благодарение на старанието си и таланта си, той стигна и до националния отбор. Валери е добър човек и верен приятел, какъвто всеки би искал да има до себе си в трудни моменти“, описва го още Георги Каменов.
/СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
.jpg)
