Валери Цветанов е един от най-специалните участници в тази рубрика, която излиза от почти 3 години. Нещо повече: той е нейният духовен баща, защото благодарение на приятелските ни разговори се роди идеята за такава поредица. Дълги часове сме обсъждали как да излежда тази рубрика, какво да съдържа, кои от бившите футболисти да влязат в нея и какво да разказва тя. Всъщност, ако трябва да съм искрен с читателите докрай, трябва да кажа, че идеята на Цветанов беше да се напише продължение на книгата на покойния Илия Панев „Враца и футболът“, която излиза от печат през 1997 г. и е истинската футболна библия за организирания футболен живот в града под Околчица. Така „се запалих“, че по цели нощи съм събирал данни, писал съм истории и повечето статистически материали, които по-късно излязоха и продължават да излизат първо на страниците на в. „Конкурент“, благодарение на подкрепата на издателя му Димитър Николов.
Рубрика на Георги Александров
Истината е, че очеркът за Валери Цветанов трябваше отдавна да е написан и прочетен, но... той саботира по всякакъв начин излизането на този материал. Скромен и откровен до крайност, славният бранител на врачани предпочете да ме „захрани“ с историите на своите колеги, да ми подава истории за разказване, да предостави личния си архив от снимки дори, но да ми пречи по всякакъв начин да напиша неговата история. Както вече отбелязах, Валери Цветанов е скромен човек, който стои далече от човешката суета и славата. Но тъй като рубриката ми няма да е онова, което ми се иска без него, от днес поправям тази несправедливост. Каквато и цена да платя за това!
Роденият на 22 април 1957 г. в берковското село Балювица футболист започва кариерата си в местния Ком, където играе от 1975 до 1979 г. Привлечен е във врачанския Ботев, като още с идването си Цветанов е натоварен с тежко бреме – трябва да замести рекордьора по участия с екипа на Ботев за всички времена – Николай Пенков /334 мача/. Неслучайно, когато Пенков се оттегля от футбола, предава фланелката си именно на Цветанов. Валери напълно успява да върви по стъпките на рекордьора, защото от 1979 до 1989 г. изиграва 266 срещи със зеления екип и се превръща в един от емблематичните футболисти от най-силната генерация на клуба, наричана от запалянковците с побелели коси „Зелената гвардия“. Играе на десния фланг – или краен защитник или дефанзивен халф, които се грижи за спокойствието пред вратата. В кариерата си записва и 5 мача за националния отбор.
Янко Гелов е футболният специалист, който довежда Цветанов във Враца. "По онова време бях треньор на Ком, където Валери играеше 4 години. Видях, че той не е за зоната, а отборът от Берковица беше твърде "ниска топка" за неговите възможности. Предложих го на тогавашното ръководство на Ботев - шеф беше Димитър Мишев, а старши-треньор Добромир Жечев. Цветанов пристигна с един свой братовчед на проби и остана, защото всички видяха, че изборът ми не е случаен", връща се назад във времето Гелов. Скаутската работа била много важна и тогава, и днес. Именно Гелов е човекът, решил, че Вени Тошков не трябва повече да играе хандбал, а футбол в Ботев. Благодарение на треньора Тошков идва от Гложене във Враца и прави шеметна кариера.
"Цветанов ме впечатли с това, че е борбен, имаше голяма енергия и за поста, на който играеше - десен бек, имаше щирок спектър от спортно-технически качества, които можеше да използва всеки треньор", твърди още Гелов, който през годините се убеждава в правотата на избора си. До днес Цветанов е неговият човек във Враца и първият избор за компания на кафе, когато футболният спец идва да види стари приятели и другари.
/СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
