Късогледството, или миопията, е сред най-честите зрителни нарушения в детска възраст. През последните десетилетия честотата му нараства в много части на света, а все повече деца развиват миопия в по-ранна възраст. Според СЗО до 2050 г. приблизително половината от населението на света се очаква да бъде с миопия.
Какво представлява късогледството?
При нормално зрение светлинните лъчи се фокусират върху ретината – светлочувствителната тъкан в задната част на окото. При късогледство фокусът попада пред ретината, най-често защото окото е по-дълго в предно-задна посока. В резултат на това, близките предмети могат да се виждат ясно, докато образите в далечината да бъдат замъглени.
Миопията най-често започва да се развива в училищна възраст, обикновено между 6 и 12 години, като може да прогресира през годините на растеж и да се стабилизира в късните тийнейджърски години.
Колкото по-рано започне, толкова повече години има потенциал да прогресира и съответно е по-голяма вероятността в зряла възраст да бъде достигната висока степен на късогледство.
Защо все повече деца са късогледи?
Причината за тази тенденция не е една. Развитието на миопията е резултат от взаимодействието между генетична предразположеност и фактори на средата.
Наследствеността има значение – рискът е по-висок, когато единият или двамата родители са късогледи. Генетиката обаче не може сама да обясни бързото увеличаване на честотата на миопията през последните десетилетия. Именно затова вниманието все повече се насочва към начина на живот на съвременните деца.
Децата прекарват все повече време на закрито и в дейности на близко разстояние – учене, четене, работа с компютър, таблет или смартфон – за сметка на времето навън. Продължителното гледане наблизо, особено от много малко разстояние и без достатъчно почивки, се свързва с по-висок риск от развитие и прогресия на миопията. Същевременно използването на дигитални устройства често измества времето, което детето би прекарало на открито – а именно престоят навън е един от най-добре установените защитни фактори срещу появата на късогледство.
Европейските препоръки насърчават поне 1–2 часа дневно навън при децата в училищна възраст, а други експертни препоръки поставят целта около 2 часа дневно.
Как родителят може да разбере, че детето е късогледо?
Децата невинаги осъзнават, че виждат по-различно. За тях замъгленият образ може просто да бъде начинът, по който винаги са виждали света.
Сигнали, които могат да насочат към проблем, са:
Присвиване на очите при гледане надалеч;
Приближаване до телевизора или дъската;
Държане на книга или устройство много близо до лицето;
Оплаквания, че не се вижда написаното на дъската;
Често търкане на очите или зрителна умора;
Главоболие след продължителна зрителна работа.
Липсата на такива оплаквания обаче не изключва рефракционна аномалия, което е една от причините профилактичните очни прегледи да са толкова важни.
Важно е да се отбележи и, че зрителната умора не означава непременно късогледство. Продължителната работа наблизо и използването на дигитални устройства могат да предизвикат умора и тежест в очите, главоболие или временно замъгляване на зрението. Тези симптоми невинаги означават наличие на истинска миопия. При продължително фокусиране наблизо може да настъпи прекомерно напрежение на акомодацията, което да имитира късогледство. Затова при деца с подобни оплаквания прецизната оценка на рефракцията трябва да се извършва след циклоплегия (поставяне на капки за разширяване на зениците и отпускане на акомодацията), което позволява да се установи действителната рефракция на окото.
Лечение и проследяване на децата с миопия
Лечението на миопията не се изчерпва единствено с изписването на очила или контактни лещи за постигане на ясно зрение. При децата е важно да се проследява скоростта на прогресия на диоптъра, а когато е възможно – и аксиалната дължина на окото. При бързо прогресираща миопия могат да бъдат обсъдени съвременни методи за забавяне на нейното развитие.
Особено внимание изискват пациентите с високостепенна миопия, тъй като прекомерното удължаване на очната ябълка може да бъде свързано със структурни промени в ретината, макулата и зрителния нерв и с повишен риск от периферни ретинални дегенерации, ретинални разкъсвания и отлепване на ретината. Поради това периодичният офталмологичен преглед с оглед на очното дъно при разширена зеница е важна част от дългосрочното проследяване.
Целта на съвременния подход към миопията е не само детето да вижда ясно днес, но и да се ограничи прогресията и свързаният с нея риск за очното здраве в бъдеще.
Какво можем да направим още днес?
Най-практичният подход започва с няколко навика: повече време навън през светлата част на деня, редовни почивки при продължителна работа наблизо, подходящо работно разстояние и осветление и разумно използване на дигиталните устройства.
При четене, писане или работа с дигитално устройство е добре да се избягва прекалено близкото работно разстояние и продължителното фокусиране без прекъсване. Полезен навик е правилото 20–20–20, т.е. на всеки 20 минути работа наблизо погледът да се насочва за поне 20 секунди към обект на около 6 метра разстояние. Важно е също работното място да бъде добре осветено, а времето пред екран да не измества движението и игрите на открито.
Тези лесни за прилагане навици подпомагат изграждането на по-балансиран зрителен режим още от детска възраст.
Не по-малко важни са профилактичните очни прегледи, особено при деца с фамилна обремененост за миопия.
/www.puls.bg
