Стресът е естествена реакция на организма, която ни помага да се справим с предизвикателства, опасности и ситуации, изискващи бърза адаптация. В краткосрочен план той може да бъде полезен – повишава концентрацията, мобилизира енергията и подготвя тялото за действие. Проблемът възниква, когато стресът стане постоянна част от ежедневието. Тогава системите, които са предназначени да работят временно, могат да останат активирани продължително време и постепенно да повлияят на редица процеси в организма.
Хормоналната система е особено чувствителна към продължителното психическо и физическо натоварване. Хормоните участват в регулирането на съня, апетита, метаболизма, репродуктивната функция, настроението, кръвното налягане и реакцията към стрес. Поради това хроничният стрес може да се прояви не само с усещане за умора и нервност, но и с промени в менструалния цикъл, съня, апетита, телесното тегло и сексуалното желание.
Как стресът влияе върху хормоналната система?
Основният механизъм, чрез който организмът реагира на продължителен стрес, е свързан с т.нар. хипоталамо-хипофизо-надбъбречна ос. При стрес хипоталамусът в мозъка активира поредица от сигнали, които стимулират хипофизата, а тя от своя страна влияе върху надбъбречните жлези. В резултат се увеличава производството на кортизол - един от основните хормони, участващи в адаптацията към стрес.
Кортизолът не е „лош“ хормон. Той е жизненоважен за организма и участва в регулирането на кръвната захар, кръвното налягане, метаболизма и имунния отговор. Нормално нивата му следват определен дневен ритъм - по-високи са сутрин и постепенно намаляват през деня. Проблемът е по-скоро в продължителната активация на стресовата система и нарушаването на нормалната регулация.
При хроничен стрес организмът може да бъде поставен в състояние на постоянна готовност. Това може да се отрази върху съня, апетита и енергийния баланс. Някои хора започват да изпитват по-силен глад, особено за висококалорични храни, докато други губят апетит. Продължителният стрес може да бъде свързан и с промени в телесното тегло и разпределението на мастната тъкан.
Връзката между стреса и щитовидната жлеза също е сложна. Хормоните на щитовидната жлеза се регулират чрез друга хормонална ос, но различните системи в организма не функционират изолирано. Продължителното психофизиологично натоварване може да повлияе на регулацията на тиреоидните хормони, но това не означава, че стресът е причина за всяко заболяване на щитовидната жлеза. При симптоми като постоянна умора, промени в теглото, сърцебиене, непоносимост към студ или топлина и нарушения в менструалния цикъл е важно да се търси медицинска причина, вместо всичко да се обяснява със стрес.
Стрес, менструален цикъл и репродуктивни хормони
Една от най-видимите прояви на хроничния стрес при жените може да бъде промяната в менструалния цикъл. Репродуктивната система също е под контрола на сложна хормонална регулация, включваща хипоталамуса, хипофизата и яйчниците. Когато организмът възприема продължително физическо или психическо натоварване, тази система може да бъде временно потисната.
В резултат при някои жени могат да се появят по-дълги или нередовни цикли, по-късна овулация или временно отсъствие на менструация. Това се наблюдава особено при комбинация от силен стрес, значително ограничаване на калориите, прекомерна физическа активност и недостатъчно възстановяване.
Важно е обаче да не се приема автоматично, че всяко нарушение на цикъла е причинено от стрес. Нередовната менструация може да бъде свързана с множество фактори, включително синдром на поликистозните яйчници, заболявания на щитовидната жлеза, промени в телесното тегло, бременност, медикаменти и други състояния. При продължителни или значими нарушения е необходима консултация с лекар.
Стресът може да повлияе и на сексуалното желание. Повишеното психическо напрежение, умората, нарушеният сън и тревожността могат да намалят интереса към сексуална активност. При жените това може да се комбинира с промени в менструалния цикъл, а при мъжете хроничният стрес може да бъде свързан с нарушения в сексуалната функция и промени в репродуктивната хормонална регулация.
Как да защитим хормоналния баланс от хроничния стрес?
Организмът притежава значителна способност за адаптация и възстановяване. Не е необходимо ежедневието да бъде напълно лишено от стрес - това практически е невъзможно. По-важно е да има достатъчно периоди на възстановяване и начинът на живот да не поддържа постоянно активирана стресовата система.
Сънят е един от най-важните фактори. Недостатъчният или нередовен сън може да повлияе регулацията на стресовите хормони, апетита и метаболизма. Повечето възрастни имат нужда от приблизително 7-9 часа сън на нощ. Полезно е времето за лягане и ставане да бъде сравнително постоянно, а употребата на кофеин и стимулиращи напитки да бъде ограничена в късните часове.
Физическата активност също има важна роля. Редовното движение може да помогне за намаляване на усещането за стрес, подобряване на съня и регулиране на настроението. Не е необходимо тренировките да бъдат изтощителни. Разходките, бягането, плуването, колоезденето, йогата и силовите упражнения могат да бъдат полезни, когато са съобразени с физическите възможности на човека.
Храненето е друг важен компонент. Продължителното гладуване, строгите рестриктивни диети и недостатъчният прием на енергия могат да бъдат допълнителен стрес за организма. Балансираният хранителен режим трябва да осигурява достатъчно белтъчини, сложни въглехидрати, полезни мазнини, витамини и минерали. Зеленчуците, плодовете, пълнозърнестите продукти, бобовите храни, рибата, яйцата, млечните продукти, ядките и семената могат да бъдат част от разнообразен режим.
/www.puls.bg
