Летните горещини стават все по-продължителни и интензивни всяка година, а горещите вълни все по-често повишават риска от прегряване и обезводняване. При болестта на Паркинсон и деменцията този риск е по-висок, защото заболяванията засягат механизмите, чрез които организмът регулира телесната температура, усеща жаждата и реагира на топлината. Затова през горещите месеци прегряването може да настъпи по-лесно и да остане неразпознато по-дълго време.
При тези заболявания жегата не е само временен дискомфорт. Тя може по-бързо да доведе до влошаване на общото състояние, обърканост и силна отпадналост, при които е важно навреме да се осигурят охлаждане, прием на течности и лекарска оценка при по-тежки прояви. Затова през лятото при болестта на Паркинсон и деменцията не бива да се чака появата на топлинно изтощение или топлинен удар, а да се реагира още при първите промени в състоянието.
Защо болестта на Паркинсон нарушава терморегулацията на тялото?
При болестта на Паркинсон белтъкът алфа-синуклеин се натрупва не само в мозъка, но и в части на автономната нервна система. Засегнати могат да бъдат структури, които участват в регулацията на телесната температура – части на хипоталамуса, области в мозъчния ствол, свързани с вегетативната регулация (контрола върху неволеви функции като изпотяване, пулс и кръвообращение), и нервните влакна към потните жлези. Така заболяването не засяга само движението, а и функциите, чрез които тялото се охлажда при висока температура.
Когато автономната регулация на изпотяването е нарушена, отделянето на пот става по-слабо, особено в стъпалата и подбедриците, защото тези области зависят от по-дълги периферни нерви и често се засягат по-рано, когато заболяването обхваща автономната нервна система. Така тялото отдава по-малко топлина чрез изпаряване от кожата и при жега телесната температура се повишава по-лесно.
При болестта на Паркинсон нарушената функция на автономната нервна система може да се прояви не само с намалено изпотяване, но и с обилно отделяне на пот – най-вече в горната част на тялото и по лицето, когато действието на лекарствата отслабва и сковаността и забавените движения се засилват. Това може да заблуди, защото наличието на пот по лицето и горната част на тялото не означава, че крайниците също се потят нормално и че организмът отдава достатъчно топлина. При заболяването забавените движения и сковаността допълнително ограничават възможността да се потърси прохлада.
Част от лекарствата при болестта на Паркинсон също могат да затруднят терморегулацията. Антихолинергичните средства (използвани срещу тремор, повишено слюноотделяне или проблеми с уринирането) потискат изпотяването и в горещо време улесняват повишаването на телесната температура. Отделен риск възниква при рязко прекъсване на лечението с допаминергични лекарства, например при обезводняване, инфекция или когато медикаментите не се усвояват добре от стомашно-чревния тракт. Тогава може да се развие тежка хипертермия (опасно повишаване на телесната температура), съпроводена с изразена скованост и нарушено съзнание, което изисква спешна медицинска помощ.
Как деменцията пречи на организма да се справя с жегата?
При деменцията опасността при жега идва предимно от нарушеното възприятие и затруднената способност да се оцени рискът и да се реагира навреме. Увреждането на мозъчната кора може да притъпи усещането за топлина и жажда, затова обезводняването или опасното повишаване на телесната температура често се разпознават късно или остават незабелязани.
Освен изпотяването и другите механизми на тялото за охлаждане, при жега е важно навреме да се предприемат и обикновени предпазни мерки – да се потърси сянка, да се свали излишна дреха или да се пие вода. Тези действия зависят от запазена преценка и памет, а при деменция могат да липсват дори когато телесната температура вече е опасно повишена. Ако не се потърси прохлада, не се свали излишна дреха или не се приеме вода навреме, състоянието може да се влоши и у дома, особено ако помещението остава твърде горещо.
Данни от периоди с горещи вълни показват, че при деменция хоспитализациите зачестяват, особено след 75-годишна възраст. Антипсихотичните и антихолинергичните лекарства, които често се използват при прояви на деменцията като възбуда, безпокойство, агресивност или нарушения на съня, могат допълнително да потиснат изпотяването и да затруднят отделянето на топлина. В проучване от 2022 г., основано на данни от 184 държави, се посочва, че невродегенеративните заболявания не се повлияват еднакво от по-високите температури. Като възможно обяснение авторите отбелязват, че някои нервни клетки, включително тези в субстанция нигра (област в средния мозък, важна за контрола на движенията и силно засегната при болестта на Паркинсон), са по-чувствителни към оксидативен стрес при висока температура.
Как да се намали рискът от усложнения при Паркинсон и деменция през лятото?
Основно значение има средата да остане прохладна и добре проветрена, особено през нощта, както и редовният прием на течности дори когато няма ясно усещане за жажда. При болестта на Паркинсон и деменцията тези мерки е добре да се проследяват от близките, защото засегнатият може да не усети навреме жажда, горещина или нужда от по-хладно място. Излизането навън в най-горещите часове на деня е добре да се избягва, а дрехите да бъдат леки, свободни и от материи, които не задържат топлина.
Лекарствата също трябва да се обсъдят навреме с лекуващия лекар, особено ако се приемат антихолинергични средства или други препарати, които намаляват изпотяването или засилват сънливостта. Отделно внимание заслужава ортостатичната хипотония (спадане на кръвното налягане при изправяне), която е характерна за болестта на Паркинсон. През горещите дни кръвоносните съдове се разширяват и кръвното налягане спада допълнително, а в съчетание с медикаменти, които също понижават налягането, това увеличава риска от прилошаване, припадък и падане. При болестта на Паркинсон е важно основното лечение да не се пропуска при горещо време, повръщане, диария или липса на апетит. Проследяването от близките е важно най-вече при внезапна отпадналост, обърканост, необичайна сънливост, намалена активност или други промени в състоянието, които могат да насочат към обезводняване, топлинно изтощение или друго усложнение от жегата.
/www.puls.bg
