Българинът се храни предимно с тестени изделия, свинско и пилешко месо, сирене, мляко и вафли. Това показва анализ на специалистите, проучвали хранителните навици на българите.
На 7 юни, светът отбелязва Деня за безопасност на храните.
За първи път това е станало през 2019 година след решение на Общото събрание на Организацията на обединените нации.
Анасилизите на световните учени са категорични, че заболяванията, предизвикани от храни, влияят негативно на социоикономическото развитие, натоварват здравните системи и местните икономики, туризма и търговията.
В света годишно се регистрират 600 милиона случая на заболявания, предизвикани от храни. Един на всеки 10 души се разболява след консумация на заразена храна и заради това въпросът за безопасността на храните е основен в поддържането на здравето на населението в световен мащаб. При децата под 5-годишна възраст, 40% попадат в групата на заболелите от опасна храна, което се равнява на 125 000 смъртни случая годишно.
Чрез Световния ден за безопасността на храните Световната здравна организация полага усилие хранителната безопасност да стане неизменна ценност за обществото и да се намали бремето на заболяванията, предизвикани от храна в световен мащаб.
Безопасността на храните е споделена отговорност между правителствата, производителите и потребителите. Всеки трябва да играе роля от фермата до трапезата, за да гарантира, че храната, която консумираме, е безопасна и няма да причини вреди на здравето ни.
Какво яде българинът?
Според данни на Националния статистически институт за хранителните навици на домакинствата, средното годишно потребление на човек включва около 58 кг месо и колбаси. Най-предпочитано е свинското (над 25 кг) и пилешкото (близо 27 кг). Рибата остава на заден план – около 7-8 кг на година.
Около 28 кг кисело мляко, 20 литра прясно мляко, 12 кг сирене и близо 166 яйца изяжда българинът годишно.
Поглъща и 76 кг зеленчуци, основно домати и краставици и 60 кг плодове.
Въпреки регистрирания спад през последните години, консумацията на хляб остава висока – средно близо 60-70 кг на човек годишно.
Статистиката отчита, че българинът е и голям любител на вафлите.
Безопасни ли са храните?
Системата за контрол в България гарантира спазването на европейските стандарти (Европейски регламенти за безопасност на храните), но редица фактори показват, че пазарът крие рискове. Най-сериозните проблеми с качеството идват от вносни плодове, зеленчуци (напр. домати с наднормено количество пестициди) и храни от трети страни.
Експертите по обществено здраве пък предупреждават, че най-големият риск за хранително отравяне идва от неправилното съхранение и топлинна обработка в домашни условия (особено при суровото месо и яйцата).
Българската кухня е смесица от влияния – географско положение, климат, история и културни взаимодействия.
Традиционно, тя е била основана на сезонни продукти, отглеждани в региона. Зърнените култури, вариватa, зеленчуците (кореноплодни, краставици, лук, чесън, зеле, зеленолистни зеленчуци), плодовете (горски плодове, ябълки, сливи, грозде), ядките и млечните продукти (кисело мляко, сирене) са били основните съставки. Месото, особено свинското и агнешкото, е било консумирано много рядко и често по специални поводи (големи празници), като остатъците от него са се консервирали. Хранителните навици на българите са се развивали и променяли през вековете, отразявайки историческите събития, културните влияния и промените в земеделието и търговията.
През Средновековието храненето на българите е било тясно свързано със земеделието и скотовъдството. Основната храна е била зърното, най-често пшеница (древните сортове) и просо, от което са приготвяли хляб, каши и пити. Зеленчуците са били важна част от диетата, като са отглеждали зеле, ряпа, лук, чесън и цвекло. Бобовите култури, като нахут, грах, бакла и леща, са били основен източник на протеини. Важна роля в храненето са играели диворастящите растения, ядките (орехи), билките и плодовете.
По време на Османското владичество навлизат нови продукти и ястия.Започва да се използва повече зехтин и подправки като пипер и канела. Доматите (средата на 19-век), чушките (16-век), патладжаните (16-век), картофите (19-век), тиквата (19-век) и царевицата (16-ти век), които са били непознати до този момент, стават популярни и се отглеждат широко. Бобовите храни остават важен източник на протеини, като се приготвят различни ястия с боб (появява се по Балканите през 17-век), бакла, леща и нахут. Млечните продукти, като кисело мляко и сирене, остават основна част от българската диета. Кашкавалът се появява също през Османския период.
Турците пренасят на Балканите от Предна Азия някои култивирани плодове, като черешата, прасковата, кайсията, динята.
През 19-ти век - през Възраждането и след Освобождението с развитието на търговията и контактите със Западна Европа, в България навлизат нови продукти и идеи за хранене. Започва да се отглеждат нови сортове плодове и зеленчуци, а в градовете се появяват първите ресторанти и кафенета.
20-ти век е период на значителни промени в храненето на българите, свързани с индустриализацията, колективизацията на земеделието и развитието на търговията. През социалистическия период разнообразието е било ограничено. След падането на Желязната завеса, се отварят нови възможности за търговия и внос на храни. Българите имат достъп до по-голямо разнообразие от продукти, но в същото време се появяват и проблеми, свързани с качеството и безопасността на храните. През 20 век, диворастящите растения и билки започват да губят своята важност в храненето, тъй като хората все повече разчитат на купени от магазина продукти.
В 21-ви век, храненето на българите е повлияно от глобализацията, развитието на технологиите и нарастващата информираност за здравословно хранене. Българите имат достъп до голямо разнообразие от храни, включително екзотични плодове и зеленчуци, както и различни национални кухни. Нараства интересът към здравословно хранене, вегетарианство и веганство. Хората се стремят да консумират органични продукти и да четат етикетите на храните. В същото време, се увеличава и консумацията на бърза храна и преработени храни, което води до проблеми със затлъстяването и други заболявания. В последните години се наблюдава възраждане на интереса към диворастящите растения и билки, както заради техните хранителни качества, така и заради техните лечебни свойства.
Българите стават все по-отворени към нови продукти, подправки и технологии в кухнята. Екзотични плодове, зеленчуци и подправки, които преди са били непознати, вече са лесно достъпни в супермаркетите. Също така, нараства популярността на различни национални кухни, като италианска, китайска, японска.
На пазара буквално нахлуват нови храни, но през последните години хората отново се обръщат към собственото производство. Основната причина е липса на доверие в институциите, че всичко, което е на пазара е проверено, влязло е у нас с след нужните инспекции и е безопасно.
СИТ
