Днес почитаме първият християнски мъченик. Започват т.нар. „мръсни дни“
На 27 декември православната ни традиция отбелязва един от най-значимите християнски празници в края на годината – Стефановден. Това е третият ден след Рождество Христово и според народните вярвания „затваря кръга“ на коледните празници. За вярващите и за мнозина във фолклорната култура този ден носи дълбок религиозен, социален и обреден смисъл.
Житието на св. Стефан – първият християнски мъченик
Стефан бил сред първите последователи на Иисус Христос в Йерусалим. За него четем в книгата „Деяния апостолски“. В първите години след спасителните събития на Христовото Възкресение, Възнесението Му и Петдесетница, Църквата започнала с благодатта на Светия Дух да привлича все повече вярващи в Него.
Вечер, след края на работния ден, те се събирали за съвместна молитва и след светата евхаристия, и причастяването с тялото и кръвта Христови общността предлагала храна за всички. Там обаче се появили недоволства, че някои от вярващите, евреи от разсеянието (т.е. дошли от чужбина), били пренебрегвани.
И апостолите казали: „Не е добре ние да оставим Божието слово и да се грижим за трапезите, затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”. Така избрали седем помощници, наречени дякони (гръцка дума за служители): „Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Свети, Филип и Прохор, Никанор и Тимон, Пармен и Николай”.
Както се вижда от разказа на книгата „Деяния“, дяконите не се ограничавали само с домакинската работа, но били проповедници на Христовото учение. В тази дейност особено се отличил дякон Стефан, който заради споменаването му на първо място е наречен после архидякон. „Изпълнен с вяра и сила”, той вършел големи чудеса и личби между народа. Затова от синагогите в свещения град се надигнали срещу Стефан, започнали спорове с него, но не можели да се противостоят на мъдростта и духа, с който той говорел за Христос.
След една пламенна негова реч Стефан нарочно бил обвинен в богохулство, за да могат според техните правила безнаказано да го убият с камъни. Така той останал в християнската история и с прозвището първомъченик на Църквата.
Традиции и обичаи на Стефановден
Стефановден е празник, който съчетава църковна почит и богата народна традиция. За много семейства това е повод да се съберат край празничната маса, да споделят ястия и песни – празничен тон, типичен за коледните дни.
На масата обикновено присъстват месни ястия – най-често свинско с кисело зеле, месни баници и други богати блюда, с които се почитат именници и гости. Трапезата на Стефановден е символ на благодарността към отиващата си година и изобилието през новата година. По традиция вечерта цялото семейство се събира около трапезата, за да благодари за благата през старата година и да се помоли за изобилие през новата година.
Младите семейства често посещават кумовете и по-възрастните си роднини, за да почетат връзките на семейство и приятелство, укрепени през годината.
Обичаят ладуване – магия за любов и бъдеще
Един от най-интересните народни обичаи, свързани със Стефановден, е ладуването – специална форма на гадателска практика, която се изпълнява предимно от неомъжени моми.
Тази вечер момите се събират и плетат малки китки, към които привързват пръстен или друг личен предмет. Те потапят китките в менче с чиста вода и го покриват. На следващата сутрин една от момите, облечена като булка, изважда китките и с пеене и заклинания предсказва коя девойка с кой ерген ще се задоми през следващата година.
Към ритуала често се прибавя и ечемик под възглавниците, за да се сънуват бъдещите съпрузи – вярване, което носи надежда и романтика в коледната нощ.
„Мръсните дни“
Стефановден отбелязва началото на т. нар. „Мръсни дни“ – период от празничния цикъл, през който сякаш границата между светлото и тъмното, между видимото и невидимото, е най-тънка. Според народните поверия в този период хората трябва да се пазят от зли сили и да ограничат определени дейности.
Какво не се прави на този ден:
Не се излиза навън нощем без нужда.
Жените избягват работа с вълна, с остри предмети и понякога пране и миене – вярвало се, че това може да привлече зло или да наруши съдбата.
Бременните жени също не трябва да работят на Стефановден, за да родят леко.
Не трябва да се изхвърлят трохи, въглища и пепел от дома, защото това ще изгони късмета от него.
Не се правят големи домакински ремонти или важни семейни празненства като сватби и кръщенета.
Тази серия от забрани има за цел да запази хармонията и да предпази дома и семейството от негативни сили в тъмните дни на годината.
Имен ден – кой празнува днес
На Стефановден имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от Стефан и Стоян, както и техните женски и мъжки форми. Сред най-често срещаните са: Стефан, Стефка, Стефания, Стефи, Фани, Стамен, Стамена, Стоян, Стоянка, Стамена, Стамир, Стамена, Венко, Венцислав, Запрян.
//www.vesti.bg
