Свети Симеон Стълпник и Врачанския панаир

„Свети Симеон Стълпник и Врачанския панаир“ – това беше темата на срещата на членовете на Клуба на дейците на културата във Враца. Темата бе представена от Огнян Пищиков - писател и Почетен гражданин на Враца. Той запозна аудиторията с историята на първите панаири, които преди 100 и повече години са се откривали на 1-ви септември - в Деня на Свети Симеон Стълпник. Светецът е бил покровител на бубарите, а бубарството и точенето на свила са били твърде развити занаяти в региона. В този ден е бил и Празникът на Враца.

Пищиков цитира проучване на Весела Пелова от Държавен архив-Враца: „Живописната картина на врачанския пазар е увековечена в описанието на Феликс Каниц преди Освобождението и в емоционалните спомени на старите врачани. Всеки, който е присъствал в онези години на „Св. Симеон Стълпник“, завинаги свързва в представите Враца и настъпването на месец септември с Врачанския панаир, с гроздобера и теферичите из врачанските лозя. Свързва го с оживяването на града, прииждането на гости, роднини и приятели и разбира се на „софиянците“- многобройната врачанска колония в София от над 4 хиляди души, които си пристигали за панаира.“

Тези вековни традиции създават предпоставки, непосредствено  след Освобождението от турско иго, Правителството да излезе с решение, с което официално обявява денят 1-ви септември за начало на Врачанския панаир, като едновременно с това на събитието се придава национално значение и панаирът във Враца става нещо като национално изложение на грънчарското производство. Изложението тогава се е правило на централния площад /днешния площад “Ботев“/ и се е простирало надолу по улицата чак до „житното пазарище“, което е било на мястото на днешния площад „Руски“.

Пищиков цитира различни исторически източници за развитието на Врачанския панаир, чието място на провеждане  във времето е било в различни точки на града, като се стигне до днешното място на провеждане – пред стадион „Христо Ботев“. Той сподели детски спомени от Врачанския панаир и илюстрира това със своята поема „Врачанскио панаир“, написана на врачански диалект.

Свои детски спомени от Врачанския панаир споделиха и други участници в срещата.

С подобни теми, Клуб на дейците на културата – Враца се стреми да поддържа живи вековните врачански традиции и да ги съхрани за бъдещите поколения.

КДК- Враца