При диабет основният фокус относно храненето е върху консумацията на въглехидратите, като имащи най-голям ефект върху нивата на кръвната захар. Те обаче не са единственото хранително вещество, за което трябва да се внимава. Има и други съставки в хранана, чието значение и връзка с диабета, може да не са толкова очевидни и проследими, но са съществени – наситените мазнини и солта.
Не случайно при диабет и профилактиката му диетилозите обръщат внимание върху цялостния хранителен режим и съветват да се изгради балансиран такъв.
Защо трябва да обръщаме внимание на наситените мазнини?
Наситени мазнини са онези, които при стайна температура изглеждат плътни, дори твърди. Маста и маслото са най-лесните примери, но освен тях има и други. Обикновено се свързват с животински произход, но могат да бъдат и от растителен като кокосовото масло. Наситените мазнини се използват масово за приготвянето на редица често употребявани продукти като сирене, мляко, масло, колбаси, сладкиши, тестени изделия и прочее кулинарни изделия. Въпреки че има известен дебат дали всички наситени мазнини са вредни, със сигурност, е ясно, че високият им прием е свързан с повишен риск от сърдечни заболявания, на какъвто и повишен риск без това хората с диабет са изложени.
Защо твърде многото наситени мазнини имат отношение и към стойностите кръвната захар? Колкото и да е неочаквано твърде много мазнини могат да повишат риска от инсулинова резистетност, което затруднява усвояването на кръвната захар от клетките и управлението на нивата ѝ. Наситените мазнини не повишават кръвната захар директно както се получава от консумацията на въглехидрати, но могат да повлияят на нивата ѝ в кръвта заради нарушения в храносмилането, инсулиновата чувствителност и цялостното метаболитно здраве.
Наситените мазнини влияят косвено на нивата на кръвната захар заради ефектите си върху действието на инсулина. Като цяло, мазнините в храната оказват силно влияние върху действието на инсулина в дългосрочен план. В краткосрочен, първоначалният инсулинов отговор често е по-бавен и по-слаб, но общото необходимо количество инсулин все още може да е значително, в зависимост от вида и количеството мазнини.
Затова експертите препоръчват при диабет ограничаване на наситените мазнини до 10% или по-малко от дневните калории. Това означава, че при прием на 1500 калории дневно, наситените мазнини трябва да са около 16 грама или дори по-малко. Това не означава, че трябва да се ограничават всички мазнини. Те могат да се компенсират с ненаситени мазнини, от растителни и пълноценни хранителни източници като авокадо, ядки, семена и зехтин. Заради богата концентрация на омега-3, които имат ефекта да намаляват възпалителните процеси, мазните риби следва да присъстват редовно на трапезата.
Защо трябва да обръщаме внимание на солта?
Вече популярен факт е, че солта е свързана с високото кръвно налягане. Донякъде известно е, че това предразполага към бъбречно заболяване. Защо обаче на диабетиците им казват да ограничат приема на натрий до 2,3 г? Да, солта няма да повлияе на нивата на кръвна захар, но ще се отрази на кръвното налягане, което е усложняващ рисков фактор при диабет. Как точно си влияят двете субтанции в организма още не е ясно, но при проучване се установява, че при балансиране нивата на натрий има по-добри шансове за възстановяване и оцеляване на хоспитализирани с хипергликемия. Натрият би могъл да се регулира лесно, ако се избягват преработените, пакетираните, пържение храни и газираните напитки, и се увеличи приемът на съдържащите повече калий. Този тип продукти увеличават хроничното възпаление в тялото и влошават инсулиновата резистетност. Изборът на храни с по-ниско съдържание на натрий и пълноценни храни с достатъчно съдържание на диетични фибри поддържа както стабилна кръвна захар, така и намалява възпалението.
/www.puls.bg
