На Велики четвъртък се „вапцат” (боядисват) великденските перашки и се месят великденските обредни хлябове. Северозападът е единственото място, където се използва думата перашка - тя означава само великденско яйце. Няма никаква друга употреба или смисъл. Произходът на думата перашка не е изяснен, но има няколко теории. Според най-достоверната думата е славянска и е свързана с бог Перун.
Традицията да се шарят яйцата навлиза по нашите земи през 5-6 век. Вероятно донесена от славяните. Първите яйца оцветявали винаги в червено. Наричали ги „парашки” - което означава „гръм, светкавица”. Върховният бог на славяните е Перун. За да го омилостивят, хората му поднасяли червени яйца. У някои славянски народи името му звучало като „Четвъртък”, откъдето идва може би традицията в четвъртък да се боядисват яйцата, за да не пада гръм и градушка.
В архаичните представи на българите червеният цвят притежава магическа сила - да спира природните стихии, които заплашвали посевите. Затова с алено яйце заплашват градоносните облаци, за да прогонят бурите и ураганите. Изнасят червено яйце, пирустия и брадва, за да възпрат градушките. С черупките на червено яйце мажат праговете на къщите, плевните, стоборите и кошарите, за да не ги удари гръм, да не сполети беда семейството и добитъка.
Друга теория предполага, че думата „перашка“ идва от френската дума "pâques", което означава Великден. Трети смятат, че може да произхожда от немската дума "Pasch", а е възможно и да е вариант или изкривяване на други думи, свързани с празника, като "pascal" или "easter".
Тези теории са спекулативни и точният произход на думата перашка остава неустановен, смятат етимолозите / учени, които се занимаватс произхода на думите/.
Червените яйца притежават и свърхестествана способност да пазят хората от демонични същества, които сеели зараза и болести. Предците ни призпознават в образите на някои зли демони своите починали близки. Старо поверие е, че в нощта срещу Велики четвъртък те слизат от горния свят. Обикалят наоколо заедно с вещици, бродници и мамници, за да крадът съня на децата, млякото на животните, плодородието в нивите, градините и лозята.
В червеното яйцето патриархалният българин припознава и умаления образ на Слънцето. Осмисляно като негов земен еквивалент, то притежава свойствата, присъщи само на небесното светило – да грее и топли земята, да възражда и обновява природата. Неговата продуцираща сила била пренесена върху червеното яйце, което „греело като Слънце”. Тази метафора подсилвала необикновените му магически способности. Така се ражда традицията черупките от червени яйца да се хвърлят в двора на къщата, за да се затопли земята. Първите три червени яйце се оставят върху червен плат в сито, за да ги огрее слънцето. С първото обтриват бузките на децата и челата на момите, невестите и ергените, за да получат част от животворната енергия на слънцето и земята. Второто оставят под синора на нивите, лозята и градините – за да има голям берекет. А третото алено яйце оставят за великденската погача. Червено яйце слагат и в чеиза на младоженката – да има живот, изпълнен със светлина, щастие и благоденствие.
СИТ
