Рекордьорът на Гинес тъне в мизерия в Горни Лом, където преживява с 200 лева месечно
Георги Александров
Милчо Младенов-Хинди е един от малкото българи, регистриран с рекорд в Книгата за рекордите на Гинес. През 2000 г. той е вписан като автор на 22 първи места в 22 поредни години в родния шампионат за сайткар /мотор с кош/, като от 1997 до 1999 г. тези победи са гарнирани и с европейски титли. Страшилището на пистата, наречено от германците „Рамбо“, днес мизерства на село с 200 лева пенсия. Това е половината от сумата, дадена му от държавата, за която е донесъл слава. Другата половина отива за погасяване на банков кредит. Разговарям с Милчо Младенов по телефона. Намирам го на пътя между село Горни Лом, в което живее, и Белоградчик.
https://www.konkurent.bg/news/16785132313368/rekordor-na-gines-mizerstva-na-selo-v-severozapada-
Къде те намирам?
В момента съм на центъра на село Боровица. Тръгнал съм към Белоградчик. Върнах се да живея на село – чист въздух, хубави хора, но ми е жал за това, което заварих. Не е нормално градът, който има потенциал да е ТОП дестинация в туризма, да е забравен от всички и всичко. Явно ръководството на Белоградчик е виновно. Изпусната работа! Има природа, има потенциал, има всичко, но няма желание.
Запознах се преди година със съпругата ми, която идваше да пее в хотела в Белоградчик. Идваха чужденци, снимаха филми и какво… Едно голямо нищо.
Как се чувстваш, на 14 април ставаш на 78 години?
Не съм добре. Идваха от една телевизия да направят предаване за мен. Излъчиха нещо, друго – не. Явно в частните телевизии няма време всичко заснето да излъчат… Трудно ми е да живея. Пенсията ми е 400 лева. Половината от тази сума отива за погасяването на банков кредит. Остават ми 200 лева. За последния месец от тях съм платил 150 лева за ток, тъй като в къщата, в която живея, комините не са наред и се отоплявам на ток. Дърва – нямам. Но не се оплаквам! Аз съм известен с това, че не прося милостиня. Сам съм се борил в този живот и сам ще продължа. Селянчето от Горни Лом отиде в София и победи всички, стигна до европейски шампион.
Знам, че си борбен човек и винаги имаш свое мнение, което отстояваш?
Винаги съм бил такъв. Аз съм зодия „Овен“! Наскоро слушах Наско Сираков, че бил дарил 60 000 лева на Левски. И бил горд с това. А виждате какво се случва с футболния отбор. Феновете му събират пари, за да си плащат заемите…
Милчо, за какво си вписан в Книгата за рекордите на Гинес?
Германците ме подсетиха да кандидатствам за Книгата на Гинес. Карах в немския шампионат, където станахме отборни шампиони. Немците бяха изумени от факта, че имам 22 поредни национални титли в 22 поредни години – от 1981 до 2002 г.. Сред тях имам и 3 шампионски титли на Европа – 1997, 1998 и 1999 г.
За мен паметна е 1999 г., защото: станах за пореден път национален шампион, станах за трети пореден път европейски първенец, роди ми се внучка, в рамките на няколко седмици почина съпругата ми Боряна и станах софийски жител – нещо, което по онова време беше много важно. Първата ми победа е от 1974 г., когато отидох в София. Тя се случи на 3 март 1974 г., затова на националния празник черпя и по този повод.
Кажи за заема, за какво го изтегли?
Имаше един видински депутат – Владимир Тошев. Той ме подлъга. Разбира се, за всичко съм си виновен аз, защото съм наивник, но… Дойде този човек и ми обеща помощ. Всякаква – от институции, финансова, подкрепа от държавата. Пак беше като днес – преди избори. Тогава ми обеща съдействие. Направих отбор в Монтана. За целта ми трябваха пари и изтеглих банков кредит, а той обеща да ми помогне да го върна. Направих състезание край Белоградчик, което беше предизборно мероприятие. Събрах хора откъде ли не. Стана голямо шоу.
Говорих с Тошев – трябваха ми пари – за лицензи, за гориво, за състезатели. Обещаваше ми 40 000 - 50 000 лева. Казах му, че не искам толкова. Тогава изтеглих пенсионерски кредит от 10 000 лева. После Тошев спря да си вдига телефона. Забрави ме и така… сега си плащам за наивността да вярвам на български депутат.
Милчо, разкажи за победите ти в Германия?
Биех ги без почивка. Отидох на шега, поисках от нашата федерация да се пробвам. И от тогава, нямаше милост. Много трудно ме пуснаха. Казвам им: „Ако падна и загубя, губя мене си, ако спечеля – ще спечелим всички…“ Печелил съм със счупена ръка в две състезания. Затова в Германия ме кръстиха Рамбо – падам, ставам и продължавам. А накрая: винаги съм пръв.
А защо не си предал опита си?
Всичко може да се направи, но никой не се интересува. И отбор мога да направя. Имам познания и опит, които няма никой друг в България, в Европа, а може би и в света. На всеки, поискал съвет от мен, съм давал съвети. Днес поколението кара доста рисково.
Има момчета, веднага мога да направя отбор. Да, няма пари, но аз знам от кого мога да взема. Аз – Милчо Младенов-Хинди, не забогатях от спорта обаче-
А защо прякорът ти е Хинди?
Детска работа, още от училището на село. Кръстиха ме на някакъв водач на непобедимо индианско племе. От малък съм с това прозвище. После имаше някаква вечеринка, направиха ме да играят хитлерист. Говорех на немски език и така. По-важното е да дадеш нещо на страната си. Ако не си го направил, защо си се родил? За какво си живял? Но в България никой не обича способните, кадърните и умните хора. Може да тренирам цяла година, може две, но ще опитам да направя всичко. Аз съм такъв. Шампион съм се родил. И затова не обичам подаянието, не искам милостиня.
