Преди повече от 20 години врачанският Ботев има намерение да щурмува първите места в родната Втора футболна лига. Отборът е поет от Иван Личев, героят на социалистическия труд и строител на един от блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ иска да види отбора в родния елит, където е бил до 1990 г. след 26-годишно непрекъснато присъствие. Бизнесменът не жали пари, а покрай него доста местни тарикати печелят добре за сметка на футболния клуб. От онзи период датира сътрудничеството с мениджъра Мирчо Димитров. Импресариото от Вършец докарва първите чужденци в Ботев в опит да засили конкуренцията в отбора и да ги лансира по-късно на родния пазар. През сезон 1990 г. идват п ървите чужденци – Бабух и Лазарко изигтрават общо 5 мача в елита, но истинските легионери са братята Пахроменко.
Георги Александров
В два отделни материала разказахме за престоя на братята Пархоменко - Дима и Андрей, във врачанския Ботев:
Днес завършваме темата с третата част на този материал.
Историята помни и други легионери във Враца. Според запалянковци с побелели коси, за първите чужденци се смятат украинците Александър Бабух и Григорий Лазарко, които нямат късмета да играят дълго за Ботев. Те пристигат във фаталния сезон – 1989-1990 г., когато врачани изпадат от футболния елит след 26-годишно прекъсване. По онова време отборът все още се казва Враца, затова е спорно дали двамата са първите легионери в Ботев. Но това е друга тема...
Не стига, че пристигат в размирната 1989 г., през която е извършена смяна на политическата система, определена от някои историци и като държавен преврат, но и нямат късмета да играят много в родния елит, тъй като през пролетта на 1990 г. отборът изпада от „А“ група.
държавен пеПрез фаталния сезон 1989-1990 г., когато Ботев изпада от Александър Бабух и Григорий Лазарко идват от Химик от побратимения град Суми. Според Илия Панев двамата имат общо 5 мача в родния елит, съотвенно Бабух има 3 мача, а Лазарко - 2 /приносът им е опитан в книгата "Враца и футболът", 1997 г., 115 стр./.
Григорий Лазарко е офанзивен полузащитник и играе активен футбол до 1994. Приключва кариерата си в украинския клуб Явор /Краснополие/, а след престоя си на стадион „Христо Ботев“ се връща у дома, играе и в Полша.
Александър Бобух е нападател. Той приключва активната си кариера през 1996 г. в украинския клуб Спартак /Ахтирка/, като също като Лазарко си пробва късмета в Полша след престоя си във Враца.
А годината наистина е ужасяваща за футбола във Враца. Промените започват през юли, когато Петър Топалов е сменен от Стоян Велинов, а старши-треньор става Димитър Ефремов с помощник Васил Таков. Ударният тандем Емил Маринов-Илия Войнов напуска отбора и това се оказва фатално. На всичкото отгоре по средата на подготовката Ефремов става помощник-треньор на Семко Горанов, който към края на есенния полусезон предава щафетата на Милен Горанов.
Веднага след 10 ноември 1989 г. врачани бързат да сменят и властта в клуба, а Стоян Велинов е сменен от Венцислав Божилов. Веско Петков-Чиренеца също е част от ръководството на клуба.
Започва чистка в отбора: освободени са Хари Казаков, Юлиян Емилов-Яшко, Людмил Цветков, Ивайло Цонев, Румен Славков, а по-късно е Иван Радославов-Вандо. Заместниците им не могат да компенсират загубата на качество и логично се случва – Ботев приключва последен в красирането с 15 точки от 30 мача
