Преди повече от 20 години врачанският Ботев има намерение да щурмува първите места в родната Втора футболна лига. Клубът е поет от Иван Личев, героят на социалистическия труд и строител на един от блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ иска да види отбора в родния елит, където е бил до 1990 г. след 26-годишно непрекъснато присъствие. Бизнесменът не жали пари, а покрай него доста местни тарикати печелят добре за сметка на футболния клуб. От онзи период датира сътрудничеството с мениджъра Мирчо Димитров. Импресариото от Вършец докарва първите истински легионери в Ботев в опит да засили конкуренцията в отбора и да ги лансира по-късно на родния пазар /през 1990 г. във Враца играят други двама украинци - Александър Бабух и Григорий Лазарко, които имат общо 5 мача в елита/. Тази история е интересна и показателна за времето си.
Рубрика на Георги Александров
Преди 20-ина години в Шериф /Тираспол/ пристигат двама братя украинци. По това време местният клуб не бил част от шампионата на Молдова и играел домакинските си мачове на стария градски стадион. Именно с двамата братя Пархоменко – Дмитрий и Андрей, започва нов етап от развитието на клуба, разказва в обзорен материал сайтът moldfootball.com. Публикацията е посветена на нечувания успех и възход на местния футболен клуб Шериф, който направи фурор в Шампионска лига и победи Реал насред Мадрид.
Братята Пархоменко пристигат от врачанския Ботев, където са изиграли един сезон. Те заемат постовете централен защитник и централен полузащитник. В интервю пред moldfootball.com и Дима, и Андрей, си спомнят с недотам приятни чувства за престоя си в града на Ботевата слава. Те играят за местния клуб във Втора лига в периода 1999-2000 г.
„Ние не искахме да оставаме в България. Не ни хареса там, въпреки че някои може да се учудят, че сме избягали от Европа, за да дойдем в Приднестровието /по това време България само мечтае за Европейския съюз, но е за предпочитане пред разпадащия се Съветски съюз – б.р./“, разказва Андрей Пархоменко.
Той си спомня, че след гол, отбелязан във вратата на противника, са го плюели и ругаели както запалянковците на съперника, така и собствения му отбор. Случило се още на първия му мач с екипа на врачани, който бил гостуване. Същото се повторило и потретило.
Тъй като бил чужденец, местните го гледали „на кръв“, а за противниците да не говорим.
„Ако при единоборство пострадаше някой противников играч, върху мен се изправяше целия отбор на съперника – дърпане, бутане, разправии… А делегатът и длъжностните лица изобщо не се намесваха, гледаха да „минат“ покрай скандалите“, разказва още Андрей Пархоменко. Той признава, че с брат си се е чувствал зле, били изпаднали в шок.
„Затова след 8-месечен престой настояхме да напуснем – веднага и без да получим каквото ни дължи клуба. Имахме само една цел – да се махнем! Подадохме заявления в арбитражния съд и написахме „не искаме да работим повече в България“ Толкова отчайващо беше положението“, връща се назад във времето Дмитрий Пархоменко. По същото време освен братята в Ботев се подвизава и друг техен сънародник – Игор Харковченко, който бързо тръгва по пътя им. Тримата идват в България със съдействието на мениджъра от Вършец Мирчо Димитров. Той се опитва да успокои чужденците, но явно сблъсъкът с действителността е повече от тревожен.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
