Преди повече от 20 години врачанският Ботев има намерение да щурмува първите места в родната Втора футболна лига. Отборът е поет от Иван Личев, героят на социалистическия труд и строител на един от блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ иска да види отбора в родния елит, където е бил до 1990 г. след 26-годишно непрекъснато присъствие. Бизнесменът не жали пари, а покрай него доста местни тарикати печелят добре за сметка на футболния клуб. От онзи период датира сътрудничеството с мениджъра Мирчо Димитров. Импресариото от Вършец докарва първите чужденци в Ботев в опит да засили конкуренцията в отбора и да ги лансира по-късно на родния пазар. Иначе през сезон 1990 г. идват п ървите чужденци – Бабух и Лазарко изигтрават общо 5 мача в елита за врачани, но истинските първи легионери са братята Пахроменко.
Рубрика на Георги Александров
Преди седмица разказахме за първите истински футболни легионери във Враца - братята Пархоменко:
По онова време в родния футбол навлизат отбори като Олимпик от ловешкото село Галата, в чиято команда играят основно борци и местните пехливани трудно губят срещите си у дома. Ритането и блъскането са част от победните похвати на тези странни за времето си футболисти от зората на силовото застраховане. Това стряска сънищата на братята Андрей и Дима Пархоменко, и на сънародниците им от Украйна Игор Харчовенко и Володя Пешехонцев, които нямат търпение да напуснат българската футболна действителност. Треньор на тримата е Людмил Горанов, който извежда Ботев до петото място през 2000 г. Той също бърза да освободи квартирата във Враца заради номерата, които му погаждат в клуба.
По това време Андрей Пархоменко е един от лидерите на Ботев. Според уикипедия той е вкарал 16 попадения за сметката на Ботев, ала не пише колко мача е изиграл за тези 8 месеца. А Дмитрий Пархоменко е записал 15 мача, в които е вкарал 3 гола за врачани. Самите братя признават, че приносът на Андрей може да е надценен, а той да е реализирал само 10-ина гола.
„Спомням си, че хората във Враца много ме харесаха. Връчиха ми даже награда за любимец на публиката. В Ботев нямаха претенции към играта ни и дори президентът /Иван Личев е шеф на клуба по това време – б.р./ не искаше да ни пуска да си ходим“, спомня си Андрей Пархоменко.
С брат си вече били решили да се махнат от българската футболна действителност. Даже имало преговори, ако някой роден клуб ги поиска, да ги продадат за сериозна сума. Имало спекулации, че се готви техен трансфер в някой от местните грандове, но в крайна сметка нищо такова не се случило. Контрактът им в Шериф не бил никак скъп – 15 000 долара получили врачани за двамата Пархоменко.
Когато пристигнали в Тираспол двамата били очаровани от спокойствието и желанието на местните да им угодят, да им дадат възможност да мислят само за футбол. Екстрите във Враца били свързани само с посещение на местната дискотека „Империал“, където често ставали битки между местните бабаити. От този период е историята, разказвана и досега с много хумор. Когато се събрали в България братята Пархоменко го отпразнували с уиски и шамфъстък в местната дискотека. Сервитьорките обаче били изумени от факта, че украинците ядели и ядките, и черупките.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
