Тодор Митов е един от най-ярките представители на поколението, определено от запалянковците като „златно“ в Ботев /Враца/. Генерацията от 80-те години на миналия век не успява да повтори успехите на поколението, донесло бронзовите медали през 1971 г., но въпреки това Митов е един от стълбовете в отбора, наричан с галеното „Зелената гвардия“. Има 196 мача в елита с врачани и 19 гола. С врачани е полуфиналист в турнира за купата на Съветската армия /по онова време е вторият по сила турнир у нас/ през 1985 г. Има 2 мача за „Б“ националния отбор на България. Европейски шампион за юноши до 19 г. от 1974 г. в Швеция. Последните 20 години е живял в Гърция, но наскоро се прибрал в родината. Тази поредица излиза първо във в. „Конкурент“ от 3 години и половина и след кратко прекъсване през лятото продължава.
Рубрика на Георги Александров
Продължаваме историите на Тодор Митов, които започнахме да ви разказваме преди 2 седмици.
Припомнете си ги тук:
Правилната рецепта според Тодор Митов е работа в детско-юношеската школа. „По мое време доста талантливи играчи тръгнаха към първия отбор именно от нашите гарнитури, но там се работеше здраво. Сегашната практика каква е? Да взимаме момчета от други отбори, които трупат опит в Ботев. Да, те помагат на отбора, но когато утре си тръгнат, кой остава във Враца? Ако нямаш свои кадри, си загубен в днешния футбол, защото не можеш да разчиташ само на наемници, на които да плащаш“, разсъждава славният играч на врачани от близкото минало.
Според него е важно в школата да има треньори, които да работят професионално. „Не са важни само лицензите, а и уменията на треньорите. В България знаем как се купуват шофьорски книжки и дипломи. Важното е треньорът да е футболен човек, да може да покаже знанията и уменията си на децата, защото ако не е футболен човек, той може да ги увреди за цял живот“, казва събеседникът ми. Треньорът според него обогатява футболните качества на подрастващите. Добрата рецепта според него за Ботев е когато има 60-70% свои кадри – „тогава и само тогава ще има стабилен отбор. Може да се гони и по-предно класиране. Но без собствени кадри няма как да направиш силен клуб с устойчиви резултати. Местни футболисти трябват на Ботев, местни треньори, да се обърне внимание на школата, която през последните години сякаш не е на нивото от моето време“, разсъждава Тодор Митов.
Той си спомня, че през 1974 г. България за последно е ставала европейски шампион за юноши до 19 г. Митов, който тогава е в състава на „лъвовете“, е сред празнувалите с шампанско от купата, но осъзнава, че скоро този триумф едва ли ще се повтори. Вероятно заради липсата на сериозна работа в школите и на липсата на внимание към младите.
След седмица очаквайте историите на Илия Войнов. Кой го кръсти Врачанският принц и дали е вярно, че от запалянко на Левски като дете се е превърнал в техен "убиец" на терена.
