Тодор Митов е един от най-ярките представители на поколението, определено от запалянковците като „златно“ в Ботев /Враца/. Генерацията от 80-те години на миналия век не успява да повтори успехите на поколението, донесло бронзовите медали през 1971 г., но въпреки това Митов е един от стълбовете в отбора, наричан с галеното „Зелената гвардия“. Има 196 мача в елита с врачани и 19 гола. С врачани е полуфиналист в турнира за купата на Съветската армия /по онова време е вторият по сила турнир у нас/ през 1985 г. Има 2 мача за „Б“ националния отбор на България. Европейски шампион за юноши до 19 г. от 1974 г. в Швеция. Последните 20 години е живял в Гърция, но наскоро се прибрал в родината. Тази поредзица излиза първо във в. „Конкурент“ от 3 години и половина и след кратко прекъсване през лятото продължава.
Рубрика на Георги Александров
Тодор Митов е един от славните представители на поколението от 80-те години на миналия век в Ботев, определяно от някои спортни деятели във Враца като „златно“. Малко не му достига, за да повтори постижението през 1971 г., но пък за сметка на това трупа международен опит и редовно мачка столичните грандове. Митов е част от отбора, победил с 6:3 „сините“ насред „Герена“, както и ЦСКА с 3:0 в града под Околчица.
Говорим с него по време на традиционната церемония, на която отличават спортистите-ветерани във Враца. Митов навърши 65 г. наскоро и е сред отличените. Тържеството е уникално за България. То е взаимствано от Швейцария, но подобрено и благодарение усилията на Сдружение на клубовете Ботев /Враца/ два пъти годишно се връчват подобни отличия. И така вече 22 пъти.
„Чувствам се прекрасно. Преди 2 месеца се върнах от Гърция, където живях през последните 20 г.“, казва Митов, който изглежда доста добре за своите 65 г. „Започнал съм да се занимавам със спорт отдавна. На това дължа всичко в живота си. Ботев /Враца/ за мен е всичко. Играл съм и за други отбори, бил съм в ЦСКА, европейски шампион съм за юноши, печелил съм други отличия – в Украйна с Донецк имам злато, но Ботев е клубът, който остана в сърцето ми“, казва Митов.
Казва, че според него треньор за всички времена е Илия Панев. За него Старшията бил повече от наставник, сещал го като баща. „Моето влизане в отбора стана, докато бях още на 17 години през 1973 г. Влязох като бронзов медалист с юношите, но тогава беше много трудно да се пробие в първия състав. Там играеха великани, които 2 години по-рано бяха спечелили бронзовите медали в първенството. Но въпреки това успях да вляза в отбора. И играх в него доста време. По-важното е, че до 1985 г., когато напуснах, Ботев беше в елита“, казва с гордост Митов.
Напуска врачани в посока на чуждестранен трансфер в Кипър. После се оказва, че не може да остане на острова, тъй като отборът, с който е подписал предварителен договор, не влиза в елита. А чужденци можело да играят само за елитните отбори. „Върнах се и играх в Мездра, като изчаквах да ида пак в чужбина. Тогава треньори бяха Панев и Такев – предложиха ми да се върна в Ботев, но не исках да им развалям отбора и да разчитат на мен. Те проявиха разбиране“, връща се назад във времето Митов.
На терена се чувствал добре в средата на терена. Може би най-близък до него бил Цветан Данов.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
