Водата е основен компонент на човешкия организъм и участва практически във всички жизненоважни процеси - от поддържането на нормална телесна температура и кръвообращение до транспорта на хранителни вещества и правилното функциониране на бъбреците и мозъка. Именно затова дори сравнително малка загуба на телесни течности може да се отрази върху физическото и психическото състояние, а тежкото обезводняване може да се превърне в животозастрашаващо състояние.
Обезводняването, или дехидратацията, настъпва, когато организмът губи повече течности, отколкото приема. Заедно с водата могат да бъдат изгубени и важни електролити като натрий и калий. Рискът се увеличава при високи температури, интензивно физическо натоварване, повръщане, диария и висока температура, както и при някои заболявания и прием на определени медикаменти.
Какво се случва с организма при недостиг на течности?
Човешкото тяло разполага с механизми, чрез които се стреми да запази водния баланс. При загуба на течности се появява жажда, бъбреците започват да задържат повече вода, а урината става по-концентрирана и обикновено по-тъмна. Това позволява за известно време да се компенсира намаленият прием или увеличената загуба на вода.
Когато дефицитът продължи обаче, обемът на циркулиращата кръв може да намалее. Сърцето трябва да работи по-усилено, за да поддържа кръвоснабдяването на тъканите. Възможно е да се появят ускорен пулс, слабост, замайване и спадане на кръвното налягане, особено при изправяне.
Недостигът на вода има значение и за терморегулацията. При висока температура или физическа активност организмът се охлажда чрез отделяне и изпаряване на пот. Когато наличните течности са недостатъчни, способността за ефективно охлаждане намалява. Това увеличава риска от топлинно изтощение и в тежки случаи - от топлинен удар.
Обезводняването може да се отрази и върху физическата работоспособност. Намаляването на телесните течности затруднява поддържането на нормална циркулация и контрол на температурата, поради което натоварването може да започне да се усеща по-тежко. Умората настъпва по-бързо, а спортното представяне може да се влоши.
Мозъкът и бъбреците са особено чувствителни
Мозъкът също реагира на нарушенията във водния баланс. Дори по-леката дехидратация може при някои хора да бъде свързана с главоболие, умора, раздразнителност и затруднена концентрация. При по-сериозно обезводняване могат да се появят обърканост, силна отпадналост, нарушения в съзнанието и други неврологични прояви.
Особено важна е ролята на бъбреците. Те постоянно регулират количеството вода и електролити в организма и участват в отделянето на отпадните продукти чрез урината. При недостиг на течности организмът увеличава задържането на вода, поради което количеството на урината намалява.
Продължителното или тежко обезводняване може да доведе до значително намаляване на бъбречния кръвоток и да допринесе за развитие на остро бъбречно увреждане. Недостатъчният прием на течности при предразположени хора може да бъде свързан и с по-висок риск от някои видове бъбречни камъни, тъй като по-концентрираната урина улеснява кристализацията на определени вещества.
Дехидратацията не трябва да се разглежда единствено като загуба на вода. При обилно изпотяване, повръщане или диария могат да бъдат изгубени значителни количества електролити. Нарушенията в концентрацията на натрий и други електролити могат да засегнат нервната система, мускулите и сърдечната дейност. Затова при по-тежка загуба на течности невинаги е достатъчно приемането само на вода - в определени ситуации е необходимо възстановяване и на електролитния баланс.
Как да разпознаем обезводняването?
Жаждата е един от най-разпознаваемите сигнали, но не трябва да бъде единственият ориентир. Сухотата в устата, по-рядкото уриниране, тъмножълтата урина, умората, главоболието и замайването могат да насочат към недостатъчен прием или повишена загуба на течности.
При по-тежко обезводняване симптомите стават по-сериозни. Могат да се наблюдават изразена слабост, ускорен пулс, ниско кръвно налягане, обърканост, много малко количество урина или липса на уриниране. Подобни прояви изискват медицинска оценка, особено когато са свързани с продължително повръщане, диария или висока температура.
По-уязвими са малките деца и възрастните хора. Кърмачетата и малките деца могат сравнително бързо да загубят значително количество течности при гастроентерит. При възрастните хора усещането за жажда може да бъде по-слабо изразено, а наличието на хронични заболявания и приемът на диуретици или други лекарства допълнително да увеличат риска.
/www.puls.bg
