Главоболието е сред най-честите оплаквания в медицинската практика. В по-голямата си част то е първично, тоест представлява самостоятелно състояние като мигрена или тензионно главоболие, а не симптом на друго заболяване. Първичните форми на главоболие се разпознават по характерната си клинична картина и при нормален неврологичен преглед не изискват компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Образно изследване се назначава тогава, когато описанието на оплакването или находката от прегледа насочват към подлежаща причина. Основната задача на лекаря е да разпознае малката група случаи, при които главоболието е израз на сериозно заболяване.
Защо образно изследване не се налага при повечето случаи на главоболие?
Главоболието се разделя на първично и вторично. При първичното главоболие болката не е признак на друго заболяване, затова при характерна клинична картина и преглед без данни за неврологично нарушение образно изследване не се налага. Вторичното главоболие е симптом на подлежащо състояние – съдово нарушение в мозъка, възпаление на мозъка или менингите (мозъчните обвивки), туморен процес или травматично увреждане. При съмнение за някое от тези състояния се назначава образна диагностика.
Данните от спешните отделения показват, че около половината прегледи по повод главоболие завършват с диагноза първично главоболие, а сериозно подлежащо заболяване се установява приблизително при една десета от тях. Тези резултати обаче се отнасят до прегледи в спешно отделение, а не до всички оплаквания от главоболие в общата практика.
Ненужното образно изследване също има неблагоприятни последици. Компютърната томография е свързана с рентгеново лъчение, а както при скенера, така и при магнитния резонанс могат да се открият случайни находки без връзка с главоболието. Те често пораждат тревожност и водят до нови изследвания и консултации, които не променят диагнозата или лечението. В проучване, публикувано в сп. Neuroradiology, случайни находки са установени при около 22% от спешно изследваните с магнитен резонанс по повод главоболие, несвързано с травма. Затова образното изследване не се назначава по правило, а само при конкретни показания.
Кога главоболието налага образно изследване?
Определени признаци повишават съмнението, че главоболието е свързано с друго заболяване и налагат образна диагностика. Такъв признак е внезапното, много силно главоболие, което достига максимална сила за секунди или минути. Подобно начало изисква спешна оценка, защото може да насочва към субарахноидален кръвоизлив – кървене в пространството между мозъка и менингите.
Тревожни са и новопоявилото се главоболие след 50-годишна възраст, постепенното засилване на болката в главата, главоболието с висока температура и скованост на врата (вратна ригидност), както и появата на неврологични нарушения – слабост в крайник, нарушение на речта, двойно виждане, замъглено зрение или промяна в съзнанието. По-внимателна преценка е необходима и при главоболие на фона на онкологично заболяване или потиснат имунитет, при болка в главата, провокирана от кашлица, напъване или физическо усилие, при болка в главата, която се променя според положението на тялото, както и при новопоявило се главоболие по време на бременност.
Това се потвърждава и от данни от спешните отделения. В анализ на компютърни томографии, назначени в спешно отделение по повод главоболие, патологичните находки се срещат по-често при възраст над 50 години, както и при поява на болката в рамките на един час, нарушена реч и неврологичен дефицит при прегледа. При магнитния резонанс значимите находки се свързват с тютюнопушене, гадене и данни за инфекция.
Кога при главоболие се назначава скенер и кога се назначава магнитен резонанс?
Методът на изследване се определя от най-вероятната причина за главоболието. Компютърната томография най-често е първото изследване при внезапно възникнало главоболие, защото е бърза, широко достъпна и надеждно открива кръвоизлив скоро след настъпването му и костни увреждания. При внезапно главоболие, което става много силно за секунди или минути, първо се извършва компютърна томография без контраст, тъй като в първите часове кръвта около мозъка се вижда ясно и методът я установява с висока точност. Когато се търси съдова причина за главоболието, например аневризма или стеснение на артерия, към изследването се добавя ангиография с контраст, която очертава съдовете.
Магнитният резонанс дава по-детайлен образ на меките тъкани и превъзхожда скенера при съмнение за тумор, възпаление, увреждане в задната ямка на черепа (долната част на черепната кухина, където се намират малкият мозък и мозъчният ствол) или запушване на мозъчните вени. При подозрение за пространство-заемащ процес или инфекция изследването се провежда с контрастно вещество, чрез което патологичните структури се открояват по-ясно. При продължително или постепенно засилващо се главоболие, когато компютърната томография не показва отклонения, магнитният резонанс остава методът, който може да изясни причината за главоболието. Ограниченията на ядрено-магнитния резонанс са по-голямата продължителност на изследването и по-ниската достъпност, когато то трябва да се направи спешно.
/www.puls.bg
