Болката в ухото е едно от най-честите оплаквания както при децата, така и при възрастните. В много случаи причината за нея е отитът – възпаление на ухото, което може да засегне външното, средното или вътрешното ухо. Макар че някои форми на заболяването протичат леко и отшумяват сравнително бързо, други могат да доведат до сериозни усложнения, ако не бъдат диагностицирани и лекувани навреме. Именно затова отитът не бива да се подценява, особено когато симптомите са силно изразени или продължават повече от няколко дни.
Навременното разпознаване на симптомите и консултацията с лекар са ключови за успешното лечение и за предотвратяване на трайни увреждания на слуха или разпространение на инфекцията.
Отитът е възпалителен процес, който може да бъде причинен от бактерии, вируси или по-рядко от гъбички. В зависимост от това коя част на ухото е засегната, заболяването се разделя на външен, среден и вътрешен отит.
Външният отит засяга ушния канал и често се развива след попадане на вода в ухото, при механично дразнене или при нарушаване на естествената защитна бариера на кожата. Средният отит е най-разпространената форма, особено при малките деца, и представлява възпаление на кухината зад тъпанчевата мембрана. Вътрешният отит е значително по-рядък, но може да бъде сериозно състояние, тъй като засяга структурите, отговорни за слуха и равновесието.
Защо децата боледуват по-често?
Средният отит е една от най-честите инфекции в детската възраст. Причината е, че Евстахиевата тръба, която свързва средното ухо с носоглътката, при децата е по-къса, по-широка и разположена почти хоризонтално. Това улеснява преминаването на микроорганизми от носа и гърлото към средното ухо.
Освен това детската имунна система все още се развива и не винаги успява ефективно да се справи с инфекциите. Посещението на детски градини, честите вирусни заболявания, пасивното тютюнопушене и липсата на кърмене през първите месеци също могат да увеличат риска от развитие на отит.
Какви са най-честите симптоми?
Симптомите зависят от вида на възпалението и възрастта на пациента. Най-характерният признак е болката в ухото, която може да бъде лека, пулсираща или много силна. При някои хора се наблюдава чувство за запушено ухо, намален слух, шум в ухото или изтичане на секрет.
При среден отит често се повишава температурата, а общото състояние може да бъде отпаднало. Малките деца не винаги могат да опишат болката си и затова симптомите при тях често включват неспокойствие, плач, отказ от хранене, често пипане или дърпане на ухото и нарушения в съня.
При засягане на вътрешното ухо могат да се появят световъртеж, нарушения в равновесието, гадене и повръщане, което изисква незабавна медицинска оценка.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата обикновено се поставя след преглед при специалист по ушно-носно-гърлени болести. Основен метод е отоскопията – оглед на ушния канал и тъпанчевата мембрана със специален инструмент.
При необходимост могат да бъдат назначени допълнителни изследвания, като тимпанометрия за оценка на функцията на средното ухо, слухови тестове или лабораторни изследвания при съмнение за по-тежка инфекция. В повечето случаи диагнозата може да бъде поставена още по време на клиничния преглед.
Как се лекува отитът?
Лечението зависи от причинителя, възрастта на пациента и тежестта на симптомите. При вирусните инфекции често е достатъчно симптоматично лечение с обезболяващи и температуропонижаващи средства, тъй като организмът успява сам да се справи с инфекцията.
При бактериален отит може да се наложи лечение с антибиотик, което трябва да бъде назначено от лекар. При външен отит често се използват капки за уши, съдържащи антибиотик, антисептик или противовъзпалително средство, в зависимост от причината за възпалението.
Изключително важно е предписаното лечение да бъде проведено докрай, дори симптомите да отзвучат по-рано. Прекъсването на терапията може да доведе до повторна поява на инфекцията или до развитие на антибиотична резистентност.
Защо самолечението може да бъде опасно?
Много хора прибягват до домашни средства или използват капки за уши без лекарска препоръка. Това невинаги е безопасно. При наличие на перфорирано тъпанче някои препарати могат да увредят структурите на средното или вътрешното ухо.
Поставянето на различни масла, спирт, билкови извлеци или други вещества в ухото също не се препоръчва, тъй като може да влоши възпалението или да забави правилното лечение.
Особено важно е да не се използват клечки за уши за почистване на ушния канал, защото те могат да избутат ушната кал навътре, да причинят нараняване на кожата или дори да увредят тъпанчевата мембрана.
Какви усложнения може да причини?
В повечето случаи отитът се повлиява добре от своевременно лечение. Ако обаче инфекцията бъде пренебрегната, съществува риск от развитие на усложнения.
Сред възможните последствия са временна или трайна загуба на слуха, хроничен среден отит, перфорация на тъпанчето и натрупване на течност в средното ухо, което може да доведе до нарушения в слуха и развитието на речта при малките деца.
В по-редки случаи инфекцията може да се разпространи към мастоидния израстък зад ухото, състояние, известно като мастоидит, или към други структури в черепната кухина, което представлява сериозна медицинска спешност.
/www.puls.bg
