Сифилисът е заболяване, което преминава през няколко стадия и може да увреди различни органи. Полово-предавана инфекция, която има като причинител спирохета Treponema pallidum. Инфекция по време на бременност може да доведе до мъртво раждане или вродена инфекция.
Какво е вроден сифилис?
Вроденият сифилис е резултат от трансплацентарно предаване или контакт с инфекциозни лезии по време на раждане. СЗО изчислява, че в световен мащаб 7 от всеки 1000 бременни жени са заразени със сифилис и над 1,5 милиона бебета се раждат с вроден сифилис. Без лечение до 40% от жените със сифилис ще имат мъртвородени деца, а много други ще имат преждевременно раждане или бебета с ниско тегло при раждане.
Плодът се заразява, тъй като бактериите лесно преминават плацентарната бариера. Пренаталната ултрасонография на заразен плод може да покаже различни аномалии, като хепатомегалия, уголемяване на плацентата и хидропс на плода.
Повечето новородени с вроден сифилис са асимптоматични при раждането, но развиват симптоми през първите 3 месеца. Най-честите находки са генерализиран булозен обрив, анемия, жълтеница и хепатоспленомегалия. Други прояви са разрушаване на носния хрущял, фронтално изпъкване, извиване на пищяла, зъби на Хътчинсън и други.
Като възрастни, около 30% от засегнатите пациенти, които не са лекувани, могат да развият tabes dorsalis, сифилитична пареза, нервно-свързана глухота и очен сифилис. Нежеланите последици от майчиния сифилис могат да бъдат ефективно предотвратени с интрамускулно инжектиране на 2,4 милиона единици бензатин пеницилин G, приложено преди 28-ма гестационна седмица.
Потвърдената диагноза на вроден сифилис изисква лабораторно доказване на трепонеми или специфични за детето антитела. Серодиагностиката на вроден сифилис представлява проблем, тъй като наличните IgG антитела може да са придобити трансплацентарно от майката. Серумен титър за нетрепонемален тест, който е четири пъти по-висок от титъра на майката, предполага инфекция, но заразените новородени може да имат по-ниски титри. Oткриването на спирохетемия чрез PCR може да подобри чувствителността на диагнозата на вроден сифилис при новородени.
Видове тестове за диагностициране на сифилис
Диагнозата на сифилис се основава на директното откриване на трепонеми, трепонемна ДНК чрез микроскопия или молекулярно-биологични техники и различни серологични тестове, които оценяват антителните отговори към кардиолипин (нетрепонемни тестове) или трепонемни антигени (трепонемни тестове). Диагнозата на различните стадии на сифилис зависи от интерпретацията на резултатите от лабораторните изследвания, наличието на клинични признаци и симптоми, както и от тяхната анамнеза. Всички пациенти със сифилис също трябва да бъдат тествани за ХИВ инфекция.
Тъмнополевата микроскопия позволява окончателна диагноза на сифилис чрез визуално откриване на подвижни спирохети от лезии на кожата. Изисква внимателно събиране на проба. В случай на отрицателен резултат от микроскопско изследване се препоръчва повторно изследване. Показани са и серологични тестове.
PCR-базираните анализи за откриване на ДНК на T. pallidum могат да бъдат полезни при определени обстоятелства – невросифилис, вроден сифилис, екстрагенитален първичен сифилис, като все по-често се използват за по-класически прояви. Серологичните тестове за сифилис биват два вида. Нетрепонемни тестове – VDRL и RPR тестовете откриват антитела срещу кардиолипин. Последният е компонент на клетки на бозайници, който се модифицира от трепонеми, което води до развитието на антитела на гостоприемника срещу него. Тези тестове измерват IgG и IgM антитела. Титрите на тези антитела корелират с активността на заболяването и са полезни при скрининг и мониторинг на лечението.
Трепонемни тестове се използват като потвърждаването на реактивни нетрепонемни тестове. IgM и IgG антителата обикновено се откриват при тези анализи до края на четвъртата седмица след инфекцията. Специфичните трепонемни тестове обикновено остават положителни за неопределено време, освен в случаите на лечение на много ранен сифилис, когато те се връщат към отрицателни. Специфичността е много висока и рядко се срещат фалшиво положителни реакции.
Какво е лечението?
Пеницилинът е първи избор на лечение за всички стадии на сифилис. Трепонемите се делят веднъж на всеки 30 часа и се предпочитат по-дългодействащи форми на антибиотика, с изключение на невросифилиса, където се препоръчват водни формули, тъй като те могат да достигнат по-високи концентрации в цереброспиналната течност.
Пеницилинът действа чрез трайно инактивиране на ензим, необходим за растежа и възстановяването на бактериалната клетъчна стена. Без този ензим, трепонемите не могат да се размножават, претърпяват клетъчен лизис.
Лечението на сифилис зависи от стадия на заболяването. Първичният, вторичният и ранният латентен сифилис се лекуват с доза бензатин пеницилин G интрамускулно 2,4 милиона единици. Пациентите с третичен, късен латентен сифилис и HIV-инфектираните пациенти със заболяването трябва да се лекуват с 2,4 милиона единици бензатин пеницилин G интрамускулно седмично в продължение на 3 седмици.
Невросифилисът трябва да се лекува с интравенозен воден кристален пеницилин G 18 милиона до 24 милиона единици дневно в продължение на 10 до 14 дни. Алтернативните терапии включват доксициклин 100 mg перорално два пъти дневно в продължение на 14 дни, цефтриаксон 1 до 2 g дневно интрамускулно или интравенозно в продължение на 10 до 14 дни. Азитромицин може да се използва в случаите, когато резистентността е ниска и не могат да се използват алтернативни антибиотици.
Пациентите трябва да бъдат проследявани след лечението на 6, 12 и 24 месеца след терапията с клинична оценка и серийни нетрепонемни (VDRL и RPR) тестове. 4-кратно намаляване на титрите на нетрепонемните тестове показва успешно лечение, докато 4-кратно увеличение от първоначалното ниво предполага повторна инфекция или неуспех на терапията.
Лечението на вроден сифилис е с воден кристален пеницилин G в доза от 100 000 единици/кг до 150 000 единици/кг телесно тегло на ден. Новородените с положителен нетрепонемален тест (VDRL или RPR) трябва да се тестват повторно поне на всеки 3 месеца, докато станат нереактивни.
/www.puls.bg
