Броят на потвърдените случаи на eбола в Демократична република Конго (ДРК) е нараснал до 3360, като 1487 от тях са починали според правителствени данни, публикувани вчера, предаде Ройтерс.
Епидемията върлува в страната от няколко месеца.
Вирусът на ебола, който се предава чрез контакт с телесни течности и причинява хеморагична треска, е отнел живота на над 15 000 души в Африка през последните 50 години. Най-смъртоносната епидемия в ДРК доведе до около 2300 смъртни случая от 3 500 заразени в периода от 2018 до 2020 г.
17-ата епидемия в ДРК, обявена официално на 15 май, е причинена от щама Бундибуджо, за който няма нито ваксина, нито лечение.
Вирусът ебола е едно от най-опасните инфекциозни заболявания, познати на съвременната медицина. Той причинява тежка хеморагична треска, която може да доведе до вътрешни и външни кръвоизливи, органна недостатъчност и смърт. Вирусът се предава основно чрез директен контакт с кръв или други телесни течности на заразени хора или животни.
Първите известни огнища на ебола са регистрирани през 1976 г. в днешната Демократична република Конго (тогава Заир) и в Судан. Оттогава вирусът периодично предизвиква епидемии в Централна и Западна Африка.
Най-тежката епидемия в историята на ебола избухна през 2014 г. в Западна Африка и засегна основно Гвинея, Либерия и Сиера Леоне. По данни на Световната здравна организация заразените бяха над 28 000 души, а починалите – повече от 11 000.
В Демократична република Конго епидемиите от ебола са сред най-честите в света. Най-смъртоносното огнище в страната продължи от 2018 до 2020 г., когато бяха регистрирани над 3400 заразени и около 2300 смъртни случая.
Ебола има няколко щама, като смъртността при различните видове варира значително. Щамът Бундибуджо, който е свързан с настоящото огнище в ДРК, е идентифициран за първи път през 2007 г. в района Бундибуджо в Уганда. За разлика от щама Заир, срещу който съществуват одобрени ваксини и терапии, възможностите за лечение и профилактика при някои други щамове остават ограничени.
Борбата с епидемиите от ебола включва бързо откриване на случаите, изолиране на заразените, проследяване на контактите им, безопасно погребение на починалите и засилени мерки за защита на медицинските работници. Забавянето на реакцията и слабата здравна инфраструктура често усложняват контрола върху разпространението на вируса.
//dariknews.bg/
