Онкологичните заболявания са сериозен здравословен проблем в съвремието. Честотата им се увеличава през последното десетилетие, като до 2050 г. се предвижда нарастване до 35 милиона нови случаи на рак годишно. Онкологичните заболявания представляват сериозно бреме за здравеопазването, свързани с влагането на много ресурси за проследяване и лечение. Те са свързани с много по-голяма честотата на съпътстващи усложнения, непредвидени хоспитализации и висока смъртност.
Въпреки негативните статистики през последното десетилетие се постигна значим напредък в ранната диагноза и лечението на онкологичните заболявания. Създаването на скринингови системи позволява все по- ранното поставяне на диагнозата. Новостите в медикаментозната терапия позволяват дългосрочно постигане на клинична ремисия и увеличаване на преживяемостта на раковите пациенти.
Лечението на рака представлява един от най-сложните аспекти на медицинските грижи. В повечето случаи се налага комбиниране на работата на мултидисциплинарен екип. Основната цел на лечението е пълно отстраняване на раковото заболяване, когато това е възможно, при запазване на добро качество на живот на лекуваните пациенти.
Оперативното лечение на злокачествените заболявания се използва предимно в терапията на солидните тумори, предимно на дебело черво, пикочен мехур, млечна жлеза и при мозъчните тумори. Целта на терапията е да се осигури органно съхраняваща резекция на туморното образование и засегнатата тъкан. В някои случаи само резекцията на злокачественото заболяване не е достатъчна, за да се постигне пълно излекуване.
В тези случаи се налага допълване с прилагане на лъчетерапия, химиотерапия, таргетна терапия или хормонотерапия в периода преди или след хирургичното лечение. Предоперативно прилаганата терапия се нарича неоадювантна терапия. Тя има за цел намали размерите на злокачественото образование, за да се предвиди по- малък обем на резекция при оперативното лечение. В някои случаи неоадювантната терапия е достатъчна, за да елиминира тумора и да премахне нуждата от последващо оперативно лечение.
Адювантната терапия представлява лъчетерапия или химиотерапия, която се прилага след проведено оперативно лечение на злокачественото заболяване2. Тя има за цел да намали честотата на рецидив на заболяването. Медикаментозната терапия за лечение на рак може да бъде прилагана преди оперативно отстраняване на рака, след оперативна корекция или самостоятелно за лечение на неоплазми.
Ефекти на химиотерапията
Химиотерапията представлява лекарствено лечение на злокачествените заболявания, при което се използват химиотерапевтици за унищожаване на бързо делящите се ракови клетки. Обикновено терапията е насочена да разрушава ядрото или клетъчната мембрана на раковите клетки.
Прилага се на цикли, за да позволи възстановяването на здравите, неракови клетки в свободните от терапия интервали. Може да се прилага като монотерапия или по-често в различни комбинации под формата на курсове, за да позволи едновременно и синергично действие на няколко нива.
Прилагането на химиотерапията може да става интравенозно, перорално, интрамускулно или субкутанно според типа на тумора и неговата локализация. Тъй като, освен засягане на раковите клетки настъпва увреждане и на здравите клетки могат да се наблюдават различни странични реакции, свързани с химиотерапията. След прилагания курс на лечение, пациентите най-често съобщават за оплаквания като лесна умора, безсилие и изтощение.
Чести са симптомите на гадене, повръщане, косопад и поддържане на субефебрилна или фебрилна температура непосредствено след проведената терапия. Пациентите могат да имат повишена предразположеност към инфекции поради токсичен ефект върху хемопоетичните клетки.
Принципи на таргетната терапия и имунотерапията
Таргетната терапия е подвид на химиотерапията, при която се увреждат прицелно протеини или ДНК и РНК молекулите на раковите клетки. Таргетната терапия може да бъде насочена към увреждането на важни сигнални молекули от клетъчната мембрана и сигнални пътища за клетката свързани с клетъчното делене и диференциация. Тя се прилага под формата на малки молекули или моноклонални антитела. Може да бъде свързани с различни странични ефекти като гадене, повръщане, високи стойности на артериално налягане или повишен риск от тромбоза.
Имунотерапията е също част от съвременните групи медикаменти използвани за лечението на злокачествените заболявания. За разлика от конвенционалната химиотерапия, ефектите на имунотерапията се постигат в активиране на собствената имунна система на организма да увреди и разруши раковите клетки.
Най-характерния клас медикаменти използвани за имнутерапия са имунните check-point инхибитори, които атакуват по този начин раковите клетки, като ги правят лесно достъпни за увреждане от собствената имунна система на организма. T-cell терапията и ваксините срещу рак действат по подобен механизъм и атакуват специфични за раковите клетки протеини и по този начин ги унищожават. Пневмонит, колит и някои кожни реакции са сред често срещаните странични ефекти от прилагането на имунотерапия.
Принципи на лъчетерапията
Лъчетерапията е вид онкологична терапия, при която се използва високоенергиина радиация, която да предизвика увреждане и разрушаване на раковите клетки. Обикновено се облъчва малко поле от тялото и най-често се използва в лечението на рак на гърдата или тумори на малкия таз или мозъка. Може да се приложи на всеки етап от лечението на рака.
Брахитерапията е вид вътрешна лъчева терапия, при която радиоактивни източници (малки капсули) се въвеждат в тялото в близост до тумора, което позволява доставянето на високи, целеви дози радиация локално, като същевременно щади близката здрава тъкан. Раковата терапия комбинира сложни механизми и възможности, за да осигури пълна клинична ремисия на злокачественото заболяване.
/www.puls.bg
