- АПИ официално внесе инвестиционно предложение в екоминистерството
Избират се между два варианта за трасе, отхвърлен е най-късият и евтин „червен“ вариант
Два са вариантите, които ще бъдат разглеждани за бъдещото скоростно трасе между Монтана и София с тунел под Петрохан. Третата опция, която предвиждаше най-късо подземно съоръжение с дължина малко над 7 км, отпада от плановете на държавата. Това става ясно от официално внесеното от АПИ в екоминистерството инвестиционно предложение за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Това е крачка напред за най-коментирания и дългогодишен път в Северозапад.
Трите варианта за тунела станаха ясни през ноември миналата година. Тогава в своя публикация народният представител Росица Кирова (ГЕРБ) съобщи, че финансовите измерения на проекта варират от 664 млн. евро до над 1.1 млрд. евро. Изнесените тогава предварителни разчети на Експертния съвет към АПИ показаха сериозни различия: най-евтин бе именно отпадналият сега „червен“ вариант (над 664 млн. евро за тунел от 7.2 км), докато оставащите в играта „зелен“ и „тъмносин“ варианти бяха оценени съответно на около 818 млн. евро (за 10-километрово съоръжение) и над 1.1 млрд. евро (за тунел над 14 км).
Останалите два варианта са инженерни предизвикателства.
От документацията става ясно, че и двата маршрута започват от пътен възел „Монтана“ при скоростния път Видин – Монтана (при пресичането с околовръстния път на града) и завършват при магистрала „Европа“ край София.
„Тъмносиният вариант“ е обща дължина 95.688 км, но с най-дългия тунел – 14.03 км. Според инвестиционното предложение трасето ще заобикаля язовир „Огоста“ от запад и юг, ще минава северно от село Боровци и западно от Балювица. Изкачването към Стара планина е планирано да се случи между Вършец и Спанчевци (източно от минералните бани).
Самият тунел започва при кота 674 метра, а изходът му ще е на 1021 метра, разположен югозападно от село Бракьовци. След това пътят ще се спуска, обхождайки село Бучин проход от запад и град Костинброд от изток.
„Зеленият вариант“ е малко по-дълъг – общо 99.393 км, но самият тунел е значително по-къс – 10.05 км. И той обхожда язовир „Огоста“, но след това преминава югозападно от Боровци. Двете трасета се събират край Балювица и отново се разделят преди планината – зеленият вариант преминава северозападно от Спанчевци.
По-късият тунел се дължи на факта, че трасето се изкачва на по-голяма височина преди да влезе под земята. Входът му ще бъде на кота 807 метра, а изходът – отново югозападно от Бракьовци (на 1028 метра).
Според инвестиционното предложение, и при двата варианта тунелът ще се състои от две отделни тръби с еднопосочно движение, изградени по Новия австрийски тунелен метод (НАТМ). Всяка тръба ще има по две ленти за движение, а между тях ще бъдат изградени десетки напречни пешеходни и автомобилни аварийни връзки на всеки 250 метра, за да се гарантира максимална безопасност.
Проектът е насочен към поемане на „много тежко движение“ и предвижда скоростен път за движение със 120 км/ч. Габаритът ще бъде Г23.5, което отговаря на най-високите стандарти.
Заради изключително променливия и пресечен планински терен, в проекта е заложено изграждането на много на рой сложни съоръжения.
От документацията става ясно, че по „зеления вариант“ ще бъдат вдигнати 27 виадукта (някои с дължина над 1 километър и височина до 70 метра), а при „тъмносиния“ те ще са 17. Допълнително са планирани между 15 и 17 моста над реки, както и десетки надлези и подлези. Достъпът до новото трасе ще се осъществява чрез няколко големи пътни възела край Монтана, Боровци, Вършец, Костинброд и други населени места.
В стръмните участъци е предвидена и трета лента за бавнодвижещи се автомобили – близо 15 км при „тъмносиния“ и над 25 км при „зеления“ вариант.
Основното предизвикателство пред реализацията на мащабния инфраструктурен проект остава преминаването покрай защитени територии.
И двете трасета минават в непосредствена близост до защитени зони от мрежата „Натура 2000“, сред които „Западен Балкан“, „Понор“ и „Западна Стара планина и Предбалкан“. Има и санитарно-охранителни зони на питейни водоизточници, включително сондажи за минерална вода във Вършец и водохващания за околните села.
Общата засегната площ от земите е 6243 дка за „тъмносиния“ и 6775 дка за „зеления“ вариант, като ще бъдат пресечени хиляди частни, общински и държавни имоти.
От АПИ изрично молят МОСВ директно да допусне провеждането на задължителна ОВОС без предварително преценяване, за да се спести административно време.
Ако екологичните процедури преминат успешно и бъде избран окончателен вариант, следващите стъпки са изработването на разширен идеен проект, Подробен устройствен план (ПУП) и отчуждителни процедури. Едва след това държавата ще може да възложи реалното строителство на концесия, а
старият, живописен път през прохода „Петрохан“ ще бъде запазен като алтернативно трасе.
