Учениците от 7.а и 7.в клас ни върнаха повече от век назад – право в класната стая на Вазовата Бяла черква. Под вещото ръководство на г-жа Цветомила Димитрова (учител в ГЦОУД и преподавател по история), децата пресъздадоха „Радини вълнения“.
Събитието бе открито от Катрин, която в ролята си на водеща даде официален старт на представлението. Цялото действие пък бе изкусно преплетено от гласа на Стефи като разказвач.
Още с първите реплики Георги прикова вниманието. Неговият Киряк Стефчов бе досущ като в книгата – надут, важен и хаплив, чак до момента, в който щеше да удари Събка с бастуна. До него Росен и Пламен, като негови верни придружители, се вживяха в ролите си мигновено и с видимо удоволствие подклаждаха напрежението на изпита.
Ива пресъздаде образа на Рада Госпожина с онази искрена плахост и трепет, които трогват всеки читател. До нея Димитър (Бойчо Огнянов) внесе мъжка увереност и достойнство, превръщайки се в опора на смутените девойчета.
Истинска изненада бе Велислав като даскал Климент – макар обикновено срамежлив, тук той показа истински актьорски талант. Със същото тежко присъствие и благ тон се отличи и Мартин като поп Ставри.
Колоритът на сцената бе пълен благодарение на:
Венислав (г-н Михалаки) и Емануела (Райна), които бяха съвсем естествени в образите си.
Елена (Милка), Цветилияна (Събка) и Юлия (Иванка), които донесоха чистота и детска искреност.
Лилия (кака Гинка) и Елизабет (баба Пенка), които добавиха щипка народна автентичност.
В „училището“ се включиха и по-малките попълнения от 5.в клас, които направиха картината още по-жива под любопитните погледи на четвъртокласниците в публиката.
Вдъхновението не стихна с аплодисментите. Когато седмокласниците се прибраха по стаите си, за да се борят с домашното по математика, атмосферата все още беше различна. Вместо обичайната тишина, в стаята звучаха български песни – малък знак, че Вазовото слово е пуснало корен в сърцата им.
Поздравления за всички участници и за г-жа Димитрова! Те доказаха, че когато се работи със сърце, литературата и историята не са просто страници от учебника, а истинско преживяване, което ни събира и ни прави по-добри.
