Трифон Зарезан е един от най-старите и почитани празници за българите. И макар по нов стил денят на Свети Трифон да е 1 февруари, хората приемат, че Трифон Зарезан е на 14 февруари, както е било по стар стил и се събират по лозята и вилите. Всеки носи вино, палят се огньове, въртят се шишове и най-важното – зарязва се лозето.
С древни езически корени, празникът има свой първообраз още в тракийските обичаи и в пролетните Дионисиеви тържества, свързани със смяната на сезоните и обредите за плодородие. Смята се, че Св. Трифон е вероятен приемник на тракийския бог на плодородието и виното Сабазий/ Дионис и олицетворява вечно младата и прераждаща се природа.
На Трифоновден празнуват лозарите, градинарите, кръчмарите и соколарите, както и хората, които носят имената Трифон, Трифона, Тричко, Рачо, Радка, Лозан, Гроздан....
Основният обред е ритуалното зарязване на лозята. Това е изключително мъжка работа и в някои региони има забрана за жените да пристъпват в лозята на този ден, „защото не е женска работа и за да ражда лозето“. Мъжете с обреден хляб, храна и бъклица с вино отиват на лозето, придружени от музиканти с кавали и гайди. Обърнат на изток , за да получи благослова на слънцето, всеки стопанин се прекръства три пъти и отрязва няколко пръчки от три корена, поръсва ги с пепел, запазена от Бъдни вечер, полива отрязаното място с вино и светена вода и благославя:
“Колкото капки вино, толкоз коли грозде“. С отрязаните клонки мъжете украсяват калпаците си, бъклиците с вино и отнасят за иконите в къщи, вярвайки, че така жизнеността и плодовитостта на лозата се прехвърля и върху хората.
Традицията повелява да се избере „Цар на лозята“ – „Трифон“, който трябва да е добър стопанин, имотен и уважаван, с много лозя и да е „късметлия”, за да бъде такава и годината – богата и плодородна. Начело с него мъжката дружина прави ритуално шествие, като обикаля домовете и се черпи с „червено вино от бяло котле", а празникът завършва в дома на „царя“.
В различни краища на страната Трифоновден е наричан още Трифон Зарезой, Трифун Чипия, Трихун, Зарезановден, Трифун пияница.
Св. Трифон е познат и в други балкански и славянски държави. В Молдова има легенда за Св. Трифон и Св. Богородица, в Сърбия четат молитва на светеца против насекоми по ниви и лозя, в Румъния празникът се нарича „Трифон на червеите и гущерите", а гърците (в Епир) в деня на Св. Трифон правят колачета, които търкалят по лозята и градините с думите - „Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием“.
Винената лоза, гроздето и виното са на особена почит в традиционната народна култура. Казват, е лозата е създадена от Бога, а къпината – от дявола. Произходът на лозата в българския фолклор се свързва и с мотива за чудните превръщения.
Хлябът и виното присъстват във всички големи празници и обичаи на българите. С хляб и вино се посреща бебе, приветстват се младоженци, с хляб и вино изпращаме към отвъдното.
Те никога не се употребяват в зловредни магии, защото се вярва, че „дяволите бягали от тях”. Моми и малки деца се запойват и мият с вино, за да са здрави, за да са румени. Дори насън видяно виното вещае здраве и живот. В народната медицина то се използва при лечението на безплодие, липса на апетит, треска, плач на дете, очебол, малария, оток на корема, измръзване на крайниците и още много други заболявания.
СИТ
