С уникален портрет и фотодокументална изложба Община Лом и Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ почетоха 125-годишнината на проф. Тодор Боров. Събитието се състоя в камерната зала на Народно читалище „Постоянство 1856“ на 10 февруари. Писатели, поети, читалищни дейци и общественици чуха архивни записи с гласовете на проф. Тодор Боров и неговия син – световноизвестния философ и семиотик Цветан Тодоров. Специален гост на паметната вечер бе заместник-директора на Националната библиотека д-р Валя Аврамова.
Водещият на събитието – писателят Бисер Тошев, разказа увлекателната фамилна история на произхождащия от значими възрожденски родове именит професор от Лом, който полага основите на библиографското дело у нас, основава и ръководи Библиографския институт, катедрата по библиография в Софийския университет и оглавява Националната библиотека, която е построена под негово ръководство след бомбардировките през 1944 г.
Проф. Боров е и дългогодишен преподавател и публицист, част от софийската бохема през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. Приятел и съратник с най-видните ни интелектуалци от онази предвоенна епоха. Заедно с Елин Пелин, проф. Александър Балабанов, Димитър Митов, Георги Цанев и Ал. Паскалев основават кръга „Развигор“. В едноименния им вестник, освен собствени статии намират място още значими автори като Симеон Радев, Дора Габе, Яворов, Христо Смирненски и Иван Вазов.
Роденият на 31 януари 1901 г. и учил до десети клас в Лом проф. Тодор Боров е баща на световноизвестния философ и семиотик Цветан Тодоров, както и на големия физик академик Иван Тодоров. Завещава къщата си в Лом на НЧ „Постоянство 1856.“
„Завиждам на ломчани за възрожденския дух, за личностите и делата, които са дали на страната ни. Но най-много Ви завиждам за проф Тодор Боров. Без него българската библиография, Националната библиотека, а и българската наука нямаше да бъдат същите. Ломчани, гордейте се, имате с какво! На работното си място всеки ден минавам около два портрета – на Славейков и проф Тодор Боров. И стъпвайки тихо около тях винаги си казвам – Господи, дано съумеем да запазим съграденото от тези личности! Пазете и Вие, ломчани, съграденото от предците Ви.“, каза д-р Аврамова, която бе обсипана със заслужени аплодисменти.
Основен акцент на вечерта бе поставеният върху статив тежък, маслен портрет на проф. Боров, нарисуван от големия български живописец Васил Стоилов. Той бе предоставен от Националната библиотека заедно с още 12 пана с изобразени върху тях ретроспективни кадри от живота и делото на проф Боров. Портретът бе подарен преди пет години на библиотеката от големия син на проф. Боров – световноизвестният физик академик Иван Тодоров.
Развълнувана от досега с дома на професора и неговия роден град, д-р Аврамова разказа в емоционално слово огромния академичен принос на Тодор Боров за българската библиография и наука.
След нея родственикът на някогашния виден ломски общественик и интелектуалец Страхил Каменов – Любомир Замфиров, представи отношението на именития учен към родния му Лом, като прочете негова статия от вестник „Развигор“ от 1937 г. В нея проф. Боров нарича Лом „вторият Пресбург“ (старото име на Братислава) и още тогава излага опасенията си градът да не изгуби свободолюбието си и да не се подаде на провинциалната апатия и безразличие.
„Лом се завръща на културната карта на България – там, където му е мястото! В настоящата календарна година Община Лом ще бъде партньор в областта на културата с редица национални институции като Националната библиотека, Софийския университет, Нов Български университет, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, Националнатахудожествена галерия, Националната художествена академия, Института по философия и социология при БАН, Националния литературен музей и други уважавани институции, а гости на града ще бъдат водещи писатели, поети, певци, художници и артисти“, каза водещият на паметната вечер Бисер Тошев.
Проведеното съвместно събитие на Община Лом и НБКМ по повод 125 години от рождението на проф. Тодор Боров е инициирано от Община Лом. То е част от амбициозната програма на Общината под надслов „Памет и почит“, която почита личности и събития от богатото минало и настояще на града с особен принос към неговото културно-историческо наследство и развитие.
Памет и почит пред делото на проф. Тодор Боров!
