Кметът на Монтана Златко Живков и десетки граждани се преклониха пред паметта на големия писател Йордан Радичков. Днес се навършват 22 години от смъртта на твореца, който с въображение, чувствителност и усмивка написа най-красивите истории за Северозапада.
В знак на признателност преди 18 години в Монтана бе издигнат паметник на писателя. Бронзовата фигура, разположена в близост до сградата на библиотеката е създадена от приятеля на Радичков и бележит български скулптор Георги Чапкънов.
Да си спомним за човека, който сееше лъвове:
„Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!” (Йордан Радичков – „Домашна тетрадка”)
