Богоявление (Йордановден) е един от най-тържествените църковни празници. Този ден е посветен на Светото кръщение на Иисус Христос в река Йордан.
Празникът Богоявление се смята още за ден на светлината и просвещението, защото Йорданското събитие просвещава, като показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки, който приеме Светото кръщение бива осиновен от Отеца на светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.
(Светото кръщение е едно от Седемте тайнства на вярата, при което човек се очиства от греховете. Седемте тайнства на вярата са: Свето кръщение, Миропомазване, Евхаристия, Покаяние, Свещенство, Брак, Елеосвещение.)
Ритуалите на Йордановден в традицията са свързани с кръщението и освещаването на водата и кръста, затова често този празник се нарича Водици. В Югозападна България обредът за къпане на Богоявление се нарича Мъжки водици, а в Родопите се нарича Хаскане.
На този ден се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода, а след това свещениците отиват до водоем (море, река, езеро) и хвърлят в него кръста. Мъжете се спускат да го извадят, като се вярва, че този, който го хване, ще бъде здрав през цялата година.
На различни места в България (Калофер, Зверино и др.) на Богоявление се играе изключително зрелищно мъжко хоро в ледените води на реките (Тунджа, Искър и др.). Вярва се, че всеки влязъл в тях, ще бъде пазен от болестите през цялата година.
Приключва цикълът на Поганните (мръсни) дни
С кръщаването на водата на Йордановден светът придобива нова ценност и сила. Приключва и цикълът на Мръсните дни - злите сили са победени и прогонени.
Българите казват, че през нощта срещу празника небето се отваря, и всяко желание се изпълнява, ако човек изрече на глас това, което иска. Поверието гласи, че в полунощ преди празника, реките спират да текат и стават лековити. Според православната традиция на Богоявление във всеки храм се прави водосвет, като водата се пази през цялата година заради вярването, че има лечебна сила. Тази светена вода не се смесва с други светени води.
Стопаните събират пепелта от огнището, защото се вярва, че и то придобива лечебна сила. На реката носят части от ралото, които потапят във водата, за да е бяло житото, и хвърлят в нея три трески от бъдника, за да изтече всяко зло.
На много места свещениците обхождат селището, като ръсят със светена вода домовете на хората, дворовете, хамбарите и оборите с животните, за да бъдат здрави и осветени през годината. Всеки член на семейството се ръси за здраве.
В някои краища на страната, след като се върнат от църква, хората слагат брадва с острието нагоре, като всеки я прескача, за да спрат болестите.
Със светената вода се замесва пита, от нея се слага във виното и зелевия сок, за да ги пази от разваляне.
Правят се и различни гадания за здраве и дълголетие. Момите измиват с вода лицата си, за да са бели и румени, и гадаят за кого ще се омъжат.
Ако на Богоявление замръзне китката, с която свещеникът ръси светената вода, то годината ще е здрава и плодотворна. А ако на самия ден е топло – житото ще бъде гъсто.
//www.nationalgeographic.bg/
