Непознат момент от живота на Гео Милев хвърля нова светлина в историята
В Регионална библиотека „Гео Милев“ – Монтана се проведе шестата регионална краеведска конференция „Малки истории за Големи личности“, посветена на 130-годишнината от рождението на Гео Милев. Тя бе официално открита от Анелия Иванова -Тодорова – директор на библиотеката. Златко Живков – кмет на община Монтана поздрави научния форум.
В програмата се включиха културни дейци, изследователи, краеведи, читалищни и библиотечни специалисти и млади журналисти. Те представиха интересни проучвания и истории за житейските съдби и творчеството на Гео Милев, Мария Димова, Камен Луков, Хернани Цибрански, Бинка Митева и професионалните фотографи в град Фердинанд (дн. Монтана).
Интерес предизвика докладът „Гео Милев - нелегалното му посещение в Медковец
и враждата му с „Европейската война“ на литературният изследовател и историк Юлий Йорданов - член на Контролната комисия на Съюза на българските писатели, почетен краевед.
В историята на българската литература все още се срещат бели петна. Все още има неясноти около събития, случки и личности, които заслужава да бъдат задълбочено проучени, изследвани, анализирани и да заемат своето достойно място, за да се изяснят за поколенията интересни епизоди от живота. Не прави изключение, животът, творчеството и делото на старозагореца Георги Милев Касабов. – каза в доклада си Юлий Йорданов.
На почитателите на стойностната литература това име е непознато. И това е така, защото е най-вече известен псевдонимът Гео Милев. Знаем го като един от най-ярките представители на експресионизма в българската литература. А освен като лирик е познат и като преводач, и като публицист, като бащата на списание „Везни“. А в зимните месеци на 1915–1916 г. заедно с театрала Никола Икономов в Стара Загора сформират театрална трупа, изнасяйки няколко представления.
Бурната метежна есен на 1923-а ще остане завинаги в историята на Отечеството ни. А с нея и червеният поп Андрей, обезсмъртен в поемата „Септември”. Нейният автор Гео Милев посещава инкогнито село Медковец, Ломско, след потушаването на въстанието. За малцина е познат героизмът му при Дойран, който остава минорна увертюра, предрекла изгаряне докрай и отне от народа ни една искряща и неповторима пламенност! Мислите му са задъхани, изстреляни направо в десятката на времето! Неординарните му възгледи бягат напред преди него с революционния си устрем! А хуманизмът – мисъл за бъдното.Ето тая мисъл за метежните септемврийски дни и нощи терзаят съзнанието му и той тръгва из изпепелените села на Златията, унесен в размисъл, сам, за да види с единственото си око последиците от пожара.
За пореден път Юлий Йорданов дари отдел „Краезнание“ на библиотеката – две свои книги.
Всички доклади и изследвания ще бъдат издадени в краеведски сборник, който ще допринесе за съхраняването на културната памет и местната идентичност.
Ина СИМЕОНОВА
