За 24-ти път Враца посреща изпълнители на стари градски песни от цялата страна. Стотици певци – индивидуални изпълнители, дуети и групи пристигат в града за поредното издание на популярния фестивал „Мара Врачанка“, който започва на 18 октомври.
На 3 октомври изтече срокът, в който се подаваха заявки за участие, казаха от общината. В момента те се обработват и до дни ще стане ясно колко талантливи изпълнители ще се качат на сцената на „Мара Врачанка“. Празникът е с конкурсен характер. Председател на журито е Бони Милчева.
Името Мара Врачанка е станало почти нарицателно в Северозапада, но малцина знаят историята.
Мара Врачанка - историята, легендата и песента
Калина Тодорова
Мара Врачанка ломчанин любеше...
Люби го Мара, лъже го Мара,
ала брат й не дава ломчанин да земе...
Така започва един от многобройните варианти на популярната в цяла Северозападна България песен. „А знаеш ли как свършва?” – пита ме побеляла медковчанка. Поклащам глава. Медковчанката припява:
Остро си ножче Мара извади
и се в сърцето Мара прободе...
За песента и любовната интрига, дала повод за написването й, ми разказва Ивайло Найденов, племенник на друга врачанка – Гица, близка приятелка на Мара. Той твърди, че тази история се е случила около 1910 година и истинността й не подлежи на съмнение. Къщата на Мара се намирала на мястото, където е сега Градската концертна зала. С ломчанина се залюбила тук, в града – той идвал често на търговия във Враца. Тя разкрила чувствата си пред своята дружка Гица. Често й говорела за него – за високото чело и мустаците, за добрия му и весел нрав. Кършела ръце и въздишала... Брат й бил бабаит, лют – носел кама в пояса си. Забранил на сестра си да се вижда със своя избраник и заплашил Гица, че ще й строши пенджерите, ако урежда среща на двамата влюбени.
Трудна била любовта им, но „сърца, що се любят, не знаят раздяла”. Щастливо завършва тази история – младите се оженили. Навярно в някоя тиха вечер Мара Врачанка пристанала на любимия си... Повел я той по теменужни пътеки, незнайни, далеки...
Разказват, че живяла някога в нашия град Мара – хубавица била „с бялото лице, черните очи”, със „снага хубава”. Обикнала ломчанин. Къде се срещнали, къде са се видяли и познали?! Как я е спрял?! Какви думи си казали, скрити погледи разменили?! Картини, картини... Как тъй станало, че майка и баща подкрепяли Мара, но брат й бил против тази любов? Дали защото злите езици разправяли, че „ломчани са върли пияници, а врачани са кротки агънца” или и той, като мнозина по онова време, не е искал да задоми сестра си в друг град, желанието му било тя да вземе съпруг от Враца, за да е по-близо до своите. Можем само да гадаем ...
Развръзката, пак според песента, не е никак ясна: в едни варианти тя е щастлива – Мара пред огледалото не само „дребни сълзи ронеше”, но:
...ситно си писмо Мара пишеше,
на ломчанин го Мара пращаше.
В писмото Мара, в писмото пишеше:
„Я ела, ела в неделя вечер – ще ти пристана!”
В други, обаче, е от трагична по-трагична: завършва със самоубийството на девойката... Такава е тя и в многобройните предания за хубавицата, в които истината и легендата се преплитат и повеждат слушателя по теменужни пътеки, незнайни, далеки... към вълшебния свят на любовта.
Песента извадил някой си Цеко и не след дълго из цяло Врачанско момите по седенки и вечеринки запели:
Мара Врачанка, Мара Врачанка
ломчанин любеше...
Не само старите врачани, но и всички, които ми пряха „Мара Врачанка”, твърдяха, че това, за което се пее в песента е истина, наистина имало такива млади, които се обичали.
Николай Дойнов е прочут сладкодумец... Кой ли не го е слушал захласнат да реди своите „бивалици” за врачанските теферичи, за шегите на бае Пеле, за Коло Патицата, за номерата на Петър Мърцината, за Ванчо Бобошевеца и Милчо Свраката – цяла галерия врачански зевзеци...
Подхваща историята на нашата героиня отдалеко... Като историк-етнограф и истински познавач на врачанските нрави в началото на миналия век се опитва да разтълкува събитията. Твърди, че прочутата врачанка се е наричала Мара Търбашка и фамилното й име е свързано с професията на баща й, който бил тръбач във врачанската казарма. В онези години това била доста уважавана и престижна работа.
Мара наистина била ненадмината красавица – всички се обръщали подире й, щом тръгнела напета към казармите при своя баща. Навярно тук се запознала с ломчанина и така се завъртяла известната от песента любовна драма... Какъв бил този ломчанин и защо при толкова много ухажори хубавицата него избрала – никой не може да каже... Можем отново само да гадаем и за развръзката на тази тяхна любов – дали наистина Мара умира, пробождайки се от любов в сърцето или е прободена от собствения й брат, дали тайно не е пристанала и избягала със своя любим, с когото после дълго и щастливо живяла, дали след това бягство не е била изоставена, самотна и отчаяна...
Нека остане краят такъв, какъвто е в многобройните песенни варианти – ту щастлив, ту трагичен, ту незнаен... Нека историята остане недовършена...
