В сезона на доматите и сиренето, на таратора, прасковите и кайсиите не си задаваме често въпроса точно какво ядем, какво слагаме на трапезата, какво даваме на децата си. Свикнали сме през лятото да купуваме от пазара, предпочитаме производители, или да откъснем домат от собствената градина или от градината на баба.
Според лекарите и специалистите по хранене със сигурност храната, която приготвяме у дома е в пъти по-добра от „картонената кутия“, но с какви продукти готвим?
„Четете етикета!“ това е основното правило. През последните години изискванията за точното етикетиране са изключително строги и всяка фалшификация се наказва тежко, казват експертите от „Контрол на храните“ към БАБХ. Особено строго се следят млечните продукти – сиренето и кашкавалът. На етикетите ясно пише дали в продукта има вложени палмови или други мазнини и дали продуктът е имитиращ.
Това обаче върши работа когато купуваме от магазин, а когато ядем приготвена в заведение или пекарна храна няма как да знаем дали баницата е с истинско сирене или имитиращ продукт и дали върху пицата е сложен истински кашкавал, коментират експертите.
Заради това инспекторите от контрол на храните правят ежедневни проверки в ресторантите и закусвалните. Това са проверки извън плануваните за годината и са свързани основно с туристическия сезон и с това, че много хора не готвят в жегите и предпочитат да поръчват готова храна.
Има ли начин да различим кое кисело мляко е качествено и кое - не. Според специалистите това не е особено трудно. Най-напред трябва да се види маслеността. Прясното и киселото мляко се произвеждат с различна масленост. Кравите по нашите географски ширини дават мляко със средна масленост от около 3,6-3,8 %. Трябва да търсим продукт с тази масленост и задължително от одобрен производител.
Киселото мляко е едно от трите защитени наименования за произход, които съвсем наскоро българската държава защити. Когато пише "Българско кисело мляко" на етикета, сме сигурни, че то е от сурово мляко, добито от български крави, произведено в българско предприятие - при строго спазване на определените технологични изисквания. Тези продукти могат да се разпознаят по знак, наподобяващ слънце, който се поставя върху опаковките, обясняват инспекторите.
Пазаруването в хипермаркетите, на което българите свикнахме през последните години, може да се окаже истинско предизвикателство. С огромно разнообразие от продукти на рафтовете, изборът на качествени храни понякога изглежда като търсене на иглата в купа сено. Всички искаме да ядем здравословно, но как да разпознаем кои храни наистина заслужават нашето внимание и кои просто са добре опаковани обещания?
Основното правило при пазаруване е „четете етикетите“. Но какво да търсим? Ако продуктът има списък, който дори не можете да изречем на глас, вероятно не бива да го купуваме. Качествените храни имат кратки и разбираеми съставки. Например, „бадемово масло“ вместо „емулгиращ агент с код 451“. Актуални проучвания показват, че храните с дълги списъци със съставки често съдържат добавки и консерванти, които нямат нищо общо със здравословното хранене.
Друг важен аспект при анализа на етикета е процентът на вложените съставки. Например, ако купуваме сок от ябълки и видим, че половината от съдържанието е „извлечен сок от ябълки“, то най-вероятно в него е добавен захарен сироп или нещо подобно. Затова трябва да търсим 100% натурален продукт без добавки. Това важи и за всичко останало — от млечни продукти до зърнени закуски.
Въпреки че етикетите за съдържанието са важни, анализът на хранителната стойност може да предостави много полезна информация.
Безспорно най-безопасно е да се купуват местни и сезонни храни. Те не само имат по-добър вкус, но и често са по-контролирани в производството си. Местните производители избягват ненужните добавки, тъй като искат да предлагат качествени стоки на своите клиенти, които често познават лично.
Ако наистина искаме качествени храни, трябва да търсим сертификати. Органичните и био продукти са подложени на стриктни правилници, които ограничават използването на химикали и пестициди. Това не значи, че всички неорганични храни са лоши, но сертификацията може да бъде добър индикатор за здравословност.
Разпознаването на качествените храни в магазина изисква малко усилия и знание, но не е невъзможно. Прилагането на тези простички правила в ежедневието е не само полезно, а и много приятно, казват специалистите.
Напоследък все повече хора търсят био храни, но как да познаем истинските. Не всичко „екологично чисто“ е „био“, категорични са експертите.
Какво означава „био“ храна?
Биопроизводство е отглеждане на храни, от растителен или животински произход, в максимално естествена среда, без използване на каквито и да е пестициди, химични торове, антибиотици, хормони и ГМО. Това е не само много скъпо, но и силно рисково производство, тъй като животните и растенията не са защитени от болести и природни аномалии с лекарствени или химически продукти.
За да бъде един продукт „био“ се наблюдават всички елементи на неговото производство. Например, дали земята върху която се отглеждат растенията или пасат животните отговаря на нормите, от къде се добива водата за поливане, какъв е произходът на храните и така нататък. Целият процес на сертификация отнема години и огромни усилия за тези, които са решили да се занимават с биоземеделие.
Всичко това се отразява и на цената на храната. Нормално е, когато един производител поема по-голям риск и полага повече труд, това да бъде калкулирано в крайната стойност на продукта. Но пък така всеки потребител може да е сигурен, че слага на масата си най-добрата възможна храна. Ето защо е важно да можем да разпознаем наистина чистите продукти.
На етикетите трябва да търсим не само големите букви „Био” или „Органично”, а европейската маркировка – листо, чийто контур е очертан от звездите на ЕС. Под тази маркировка задължително има и номер на сертификат, който е индивидуален за всеки производител или логистичен център.
Този номер носи много информация и лесно може да бъде проверен в интернет, тъй като базата данни непрекъснато се актуализира. Ако един производител не спазва правилата, той може много лесно да загуби правото да обозначава продуктите си като „био“, тъй като фирмите са подложени на непрекъснати одити и при най-малките нарушения санкциите са много големи.
„Био“ ли е храната от градината на баба?
За много хора произведено на село е равнозначно на „био“, но всъщност не е. В селските дворове се произвеждат бутикови количества храна, която е много по-близо до традиционния български вкус, отколкото са доматите от някоя холандската оранжерия, например. Но, за да бъде „био“ храната е необходимо тя да не е била обработвана с препарати, а на село пръскането срещу вредители и болести и подсилването с амониева селитра са често срещани.
Но въпреки това, храната, произведена в градината на село, е домашна качествена храна.
А хората в градовете предпочитат веригите. Едно от предимствата на големите вериги е безкомпромисният контрол на качеството. Храните в тях се наблюдават стриктно не само от държавните органи, но и от собствените им звена за качество. Друг плюс при международните компании е, че в България те предлагат продукти, произведени по западни стандарти.
Здравословното хранене е философия и начин на живот. Важна част от него е изборът на качествени продукти, каквито са биохраните. Добрата новина е, че през последните години все повече българи обръщат по-голямо внимание на това какво ядат и интересът към биопродуктите непрекъснато расте. Още по-хубаво е, че те могат да се намерят във всички големи магазини, но доматите – собствено производство си остават най-сигурни. Добре е да имаме доверен производител, който изнася стока на пазара. Тогава и да нямаме градина ще ядем вкусна и сигурна храна.
СИТ
