Църквата почита на 20 юли Свети Илия, старозаветен пророк, който е възнесен жив на небето с огнена колесница. Според народната вяра, при подялбата на света от братята юнаци, на свети Илия се падат “небесните води”:
Той е повелител на гръмотевиците и светкавиците - предизвиква ги, препускайки с огнената си колесница по небето. Наречен е “Свети Илия Гръмовник”. Ако се разгневи, светецът може да причини продължителна суша. Затова на Илинден не се работи - празнува се, за да няма проливни дъждове и градушки или суша. Яде се печен кукуруз (царевица).
Многото оброци и курбани за омилостивяване на светеца и предпазване на реколтата от градушка и наводнение има в целия Северозапад. В селищата от Искърското дефиле се срещат по два-три оброка в различните махали. На Илинден там се правят курбани с общи трапези и молебени.
Около деня на Свети Илия често има гръмотевични бури. За тях в Мизия казват, „че свети Илия си е изпил виното и търкаля празните возилници по небето, та да ги стегне за новото вино.” Това е денят, от който на много места започва подготовката за брането на лозята - стягат се кошове и каруци, попарват се бъчви и каци.
По традиция се коли най-старият петел в чест на светеца и се късат първите узрели пъпеши и дини. В крайдунавските села децата влизат в лозята и късат първото зрело грозде. В Игнатица празнуват празника за от „трескотева” и на този ден вадят мед. В Кунино до Илинден стопаните трябва да са дожънали нивите, а на много места започва вършитбата, която трябва да приключи най-късно до Богородица.
Познато е вярването, че дъждът на Илинден вещае плодородие.
„Ако удари на Илинден дъжд и завари кукуруза на едно перо - нема да остане чорбаджията гладен. На Илинден требва обезателно да вали дъжд и тогава нема да остане чорбаджията гладен.“, казват старите хора.
Денят е патронен празник на детското летовище в местността Леденика. То е открито и осветено на Илинден 1928 година. Всяка година на този ден на мястото се събират много хора.
