За пореден път българи и сърби се събират заедно
Традиционният международен граничен събор на прохода Кадъ Боаз при селата Салаш - България и Ново Корито - Сърбия тази година е от 18 до 20 юли. По традиция той се организира в предпоследната събота и неделя на юли от общинските власти в Белоградчик и Княжевац - Сърбия.
В петък точно в 13 часа се отваря границата между България и Сърбия при прохода и се затваря в 23 часа.
Официалното откриване е в събота от 10 часа. Час по-късно ще бъде отслужен водосвет и с приветствие от кметовете на общините Белоградчик и Княжевац стартира културната програма.
На сцената се качват танцов състав „Румения", Мъжка и женска фолклорна певческа група от село Говежда, група за изворен фолклор от село Долни Лом и фолклорни състави от Сърбия. Габриела Пейчев, финалистка в „Звездите на Пинк", ще зарадва гостите с концерт в събота вечерта.
В неделя по обяд Янко Янков-Яни - първият българин, класирал се за големия финал в най-мащабното балканско музикално шоу - „Zvezde Granda", ще изпълни любими песни.
Съборът възниква преди 100 години
след войни и политически решения, които разделят земите на местните турлаци между две държави, без възможност за свободно преминаване. Тогава Кадъ Боаз става мястото за срещи на близки и приятели и те решават да го правят всяко лято, за да се виждат, да чуят кай как живее, да се повеселят.
За първи път сърби и българи са се събрали заедно на границата през лятото на 1925 година. До началото на 1960 година съборът е бил ежегоден. После прекъсва за цели 42 години и през 2002 година е възстановен.
Кадъ Боаз е планински проход в най-западната част на Западна Стара планина
между планината Бабин нос на север и Светиниколска планина на юг. Намира се между Салаш и сръбското село Ново Корито. Дължината му е около 6 километра.
Една от легендите разказва, че името на прохода идва от личното турско име Кадъ, на военачалника, охранявал прохода. То е сходно и с думата кадия – съдия. Боаз означава проход. Някога, още по време на Римската империя, проходът Кадъ Боаз е бил пряк път между Видинско, Белоградчишко и София. По времето на социализма събиранията са прекратени, контактите – силно ограничени, а границата между Сърбия и България се охранявала непрекъснато.
От 1942 г. официално проходът Кадъ Боаз, който сърбите наричат Кади Богаз, се нарича Белоградчишки проход.
Съборът се случва около празника на Св. Прокопий, точно на мястото, където трябва да бъде граничният пункт Салаш – Ново корито. От години за изграждането му има споразумение между България и Сърбия. В момента границата се отваря само за дните на събора, през останалото време най-близкият пункт е Връшка чука на север.
През 2007 годинадо граничната бразда от българска страна е издигнат паметник, на който на български и сръбски е написано: „На това място по традиция се срещат българи и сърби като добри приятели, съседи и славянски братя“.
Това е единственият по рода си паметник на приятелството на Балканите.
И до днес съборът е запазил основната си цел – близки и приятели да се срещат, да общуват и да споделят радостите и тревогите си. Празникът привлича все повече външни гости, които опитват автентична местна храна, качествено вино, хубава бира, домашни ракии, занаятчийски продукти и се наслаждават на автентичен фолклор и веселие. Наред с вкусните български и сръбски скари, домашно приготвени вина и ракии, чисти млечни продукти, на този събор свои стоки предлагат и много производители на ръчно направени произведения от България и Сърбия. В последните години стана традиция провеждането на различни съпътстващи мероприятия – изложби на предмети от етно-сдружения, дегустации от производители на вина и ракии от двете страни на границата. В предишни години любителите на оръжията можеха да разгледат изложбата на Патриотичен клуб „Бдинци“, а пчеларите да предложат качествен мед и медени продукти. Ловците от двата региона също провеждат традиционната си среща по време на събора.
--135.jpg)
