Българските полицаи все още са въоръжени с пистолети, проектирани през 40-те години на миналия век, алармира Генади Тенев, заместник-председател на Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР). В ерата на модерни заплахи и нарастваща улична престъпност униформените са оставени да разчитат на „Макаров“ – оръжие, което той определя като „военно, но не и полицейско“.
„Пистолетът „Макаров“ е влязъл в производство през 1951 година. Той безспорно е сигурен, но не е създаден за полицейска работа. Оръжие с осем патрона, неточно и с неудобни мерни прибори – това не е достатъчно, когато говорим за реакция в критична ситуация“, коментира Тенев пред „Черноморски фар“.
Според него, в ситуация, където животът и здравето на служителите е на косъм, точността и скоростта са решаващи. А прицелването с „Макаров“ е бавен и труден процес.
„Ако трябва бързо да реагираш – да стреляш прецизно и контролирано – този пистолет не ти го позволява. Става въпрос за секунда, в която трябва да запазиш живота си и живота насреща“, допълва Тенев.
Той припомня и трагичния инцидент от преди година, когато полицай простреля грабител, бягащ от полицията, а след това почина.
„Случаят е от София. Колегата използва лично оръжие и стреля в крака, за да спре извършителя. Ако беше с „Макаров“, можеше да го улучи фатално. А после видяхме какво се случи. Същият полицай се обеси с униформа на околовръстното в София“, коментира Тенев.
Не само оръжието е проблем – липсват и условия за адекватно обучение.
„Любимото упражнение в МВР е „стреляме по три патрона в мишена на 25 метра“. Но в реалния живот мишената не стои на място. Тя се движи, има напрежение, има риск. Полицаят трябва да бъде подготвен да действа като машина – точно, хладнокръвно, ефективно“, отбелязва той.
Тренировките се провеждат при пълна липса на инфраструктура. Според Тенев се използват каменни кариери, импровизирани полигони, а често няма и нищо.
„Искаме човек, който се е учил да кара каруца, да се качи на камион. А после се чудим защо не се справя. Нужно е във всяка дирекция да има полигон с нужната техника, но такива има само на хартия“, добавя синдикалистът.
Зам.-председателят на СФСМВР не крие и напрежението в отношенията със синдикатите.
„Един главен секретар се разсърди, когато казахме, че 98% от обученията са формални. Но това е реалността. Не можем да се правим, че всичко е наред, когато колегите рискуват живота си всеки ден“, убеден е той.
