В народния календар Еньовден е познат като Свети Иван Летни или Иван Бильобер, разказват възрастни жени от село Копиловци. Някога в Северозапада го празнували като ден на Слънцето и на борбата срещу болестите. Ставали рано и при изгрев се къпели на реката или на извора. Наливали си вода за в къщи, в която слагали цветето еневка. Момите миели с нея лицето си да са свежи и хубави. След къпането жените се отправяли към планината /Копиловци се намира във високата част на Западна Стара планина/, за да берат билки. Старите жени учели по-младите коя трева или цвят какво лекува и ги насочвали накъде да тръгнат, за да я намерят. Само врачките и магьосниците ходели сами и криели билките, които търсят. Само те знаели кои могат да омагьосват и да лекуват всякакви болести. Набраните билки правели на китки, които закачвали на сянка да съхнат. Други опушвали със запалените лековити треви, останали от предишната година.
Билкарите, баячките и магьосниците излизат рано сутрин, преди изгрев, и берат 77 билки и половина, които ще се използват цяла зима за лечението на всички болести и на болестта без име. Правят се еньовски китки (най-важната част, от които е еньовчето), които се връзват с червен конец. Те се използват за лек до следващия Еньовден. Вярва се, че с тези билки се лекуват безплодни жени, пази се къщата от зли духове, правят се различни магии за омраза или любов.
На Еньовден празнуват фармацевтите, билкарите и разбира се – магьосниците.
СИТ
