Научна конференция „Българския Северозапад в Европейския югоизток през вековете“ се проведе в Монтана. Събитието се организира от Института по балканистика с център по тракология към БАН /ИБЦТ към БАН/ , Регионалния исторически музей и е част от празника на града – Свети Дух.
Проф. Рая Заимова и д-р Маргарита Добрева представиха унгарската имиграция във Видин според документи, съхранявани в османския архив в Истанбул, Турция. Тези документи се показват за първи път и влизат в научен оборот. Става дума за тази унгарска имиграция, която напуска Хабсбургската империя, след така наречената Пролет на народите.
Форумът откри от проф. Александър Костов – председател на научния съвет на ИБЦТ към БАН. Участниците в конференцията бяха приветствани с добре дошли от кмета на Монтана Златко Живков. Той подчерта важността на събитието и приносът му за представянето на нови факти от нашата история.
„Това една доста подробна историческа екскурзия, която започва от късно неолитни общества от двете страни на река Дунав“, каза д-р Ваня Иванова – директор на Исторически музей в Монтана.
Историкът Нели Стефанова от Враца разказва за преселническите вълни в българския Северозапад през Възраждането. Владимир Пауновски представя евреите от Видин като мигранти през ХVІ – ХVІІ век.
На конференцията се представиха теми, посветени на Екзарх Антим І, на първия балнеолог в България д-р Дамян Иванов, на българо-сръбския събор при Кадъ Боаз, на българо-югославските отношения от края на 1944 до 1949 година.
Отделен панел на конференцията е свързан със Северозапада в художествената литература. Темата, която представя проф. Пламен Антов от Института за литература към БАН е „Малкото отечество“ в лириката на Иван Давидков: места и носталгия“
Д-р Людмила говори за Европа и България в съвременната поезия на българския Северозапад.
В конференцията участваха още акад. Ячко Иванов, д-р Митко Новаков от програма „Христо Ботев“ на БНР, историците Анюта Каменова- Борин, Мариус Георгиев, Гергана Георгиева, Даниел Йорданов, Лилия Гигова.
СИТ
