Полина, откъде идва любовта ти към българската народна музика и как се насочи ти към нея? Има ли конкретен човек или момент, които те вдъхновиха да тръгнеш по този път?
Любовта ми към народната музика идва от нейната уникалност и автентичност. Няма друг жанр, в който да се преплита минало, настояще и бъдеще. Този стил музика е успял да съхрани истории назад във времето и то не какви да е, а важни за един цял народ, а именно българския. Във времето започнах да обръщам специално внимание на текстовото съдържание на всяка песен, то крие болката, радостта, любовта. Голяма привилегия е да се наречеш народна певица, поне за мен. Голям фактор е и моето семейство. Като най-голяма опора те бяха неотлъчно до мен от началото на пътя ми, та чак досега, дори в началото като всяко дете бях скептично настроена, те ме въведоха в пътя и нещата започнаха да се получават повече от естествено, защото както често чуваме „това е моето нещо“.
Имаш ли предпочитана фолклорна област и песни, които изпълняваш с по-голямо удоволствие от други? Защо?
Шоплук. Това е любимата ми за изпълнение област. Заради специфичното тресене в областта, острия хумор и не на последно място, защото първите песни, които изпях, бяха шопски. Това пряко не означава, че не оценявам красотата на другите области, напротив, разнообразявам репертоара си и това е причината втората ми авторска песен да е Пиринска.
Казваш, че за теб фолклорът е вечната мода. Какъв мислиш е начинът, за да се възбуди интереса на младите хора у нас към фолклора ни, за да станат те продължители на традициите?
Хората малко по-малко започват вече да го искат, да го търсят, да го правят. Независимо дали в осъвременен или по- автентичен модел, хората се обръщат към фолклора. Дори модата със съвременните технологии и навлизането на фолклора в тях е още една причина да споделям, че вече вълната е заляла голяма част от днешните хора. Точно това се опитваме да направим и с група „Тефтени“, без много промени по автентичния модел на песента да съчетаваме модерни елементи- като поп музиката - заедно.
Разкажи ни за последния си авторски проект „Моме, лично моме“. Музиката и текста са твое дело. От къде черпиш вдъхновение и идеи?
Да, мои са и музиката, и текста, а аранжиментът е на Петьо Кръстев, прекрасен музикант и аранжор. Вдъхновението може да бъде почерпено от усмихнат ден, от глътка чист въздух в природата, съответно и от негативната страна на нещата, като например да се разделиш с близък, да се наложат големи промени в живота ти без твое желание. Вдъхновението е навсякъде, при мен бих могла да кажа, че е изцяло непланирано, но често то се проявява, когато изпитвам силна емоция, независимо то хубава или лоша.
Имаш богата творческа биография за толкова млад човек. Как съчетаваш всичките си ангажименти и начинания и какво ти дава всяко едно от тях?
Ще използвам най-голямото, но и най-вярно клише – „С желание!“. Ще го кажа така: сутрин настроението ми е „Колко прекрасен ще е денят, какво ново ще ми даде той?“, а не „Хайде да приключва по-бързо и да идва следващият“. С много добра организираност и понякога разместване спрямо първоначалния план поради извънредни ситуации, успявам, и то смея да твърдя много успешно.
Сподели с нашите читатели някой по-специален момент от музикалната сцена, който е оставил траен спомен в теб и те е докоснал?
Най-траен спомен е турнето с Женски народен хор „Ангелите“ през 2019 г. в Япония. Пълните зали, насълзените от радост очи на публиката, индивидуалната и групова емоция. Беше вълшебно. Също и Международен конкурс в Румъния, на който с Етно група „Кипри“ спечелихме наградата Гран при. Неописуема емоция.
Какво искаш ти лично да оставиш като музикално наследство? Какъв е твоят стремеж и мисия като изпълнител на български фолклор? Как мислиш ще се развива той в бъдеще?
Бих искала да оставя след себе си думите „Еее, нямаше такава певица като нея - беше невероятна и отдадена в това, което правеше“. Стремежът ми е от поддържане на автентичното песенно творчество в индивидуален аспект, до правене на фюжън проекти с голям успех- в групов. Развиване все повече в индивидуалните уроци, които водя, и все повече преуспяващи ученици да минат през кефа на това да могат да бъдат наричани певици и певци.
Извън музиката, как си почиваш, имаш ли си хоби?
Имам да, обожавам да рисувам, често купувам две, три платна и започвам да мажа в най-добрия смисъл на думата (смее се). Обожавам и да пътувам, ако не всеки месец, то през месец съм на път. Благодарна съм и на това, че сбъдвам професионални певчески мечти чрез удоволствието да пътувам. Но няма да лъжа, че най-голямата ми страст е музиката. На път винаги се опитвам да слушам традиционната музика от държавата, в която отивам, да отида на концерт или джем в града, в който съм отседнала, да запомня мястото с песен. Това е цял ритуал.
Кое за теб и най-градивното и силно чувство в живота? Без какво не можеш да живееш?
Музика, любов, семейство!
Твоето пожелание към читателите на в. Конкурент!
Да преоткриват нови светове чрез музиката! Да отсяват качественото от некачественото във всеки аспект на живота! Да се наслаждават на всеки миг, а най-добре, съпроводен и с музика.
Биография:
Младата фолклорна изпълнителка Полина Димитрова е родена на 31 август 1997 г. в София. Въпреки че няма музикални корени и други музиканти в рода си, тя от ранна детска възраст проявява талант и интерес към пеенето. Преминава през ДВФ „Врабчета“, „Лъвчетата“, и Фолклорна формация „От Извора“. На 13-годишна възраст започва да се занимава професионално с народно пеене, като е приета втора по успех в Национално музикално училище „Любомир Пипков“, специалност „Народно пеене“. Завършва бакалавърска степен по специалност „Музикална педагогика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а в момента следва магистратура в Национална Музикална Академия „Панчо Владигеров“, специалност „Музикотерапия“. Има опит като преподавател по музика повече от 8 години в две софийски училища. Полина е носител на редица отличия от национални и международни конкурси: „Пиленце пее“ (София), „Орфеева дарба“ (София), „Напеви от Северозапада“ (Монтана), „Орфеево изворче“ (Стара Загора) и много други. Участвала е на фестивали в Азия и Европа. Пяла е в редиците на българските народни хорове „Големите български гласове“ и „Космически гласове от България“. Успоредно със соловата си кариера като фолклорен изпълнител, в момента Полина Димитрова е част от Група „Тефтени“, Женски народен хор „Ангелите“, Етно група „Кипри“. През 2023 г. създава собствена група по народно пеене към Клуб по фолклорни изкуства „Витоша“ с названието Фолклорна формация „Акапелия“, с която като вокален педагог успешно концертира в страната и чужбина. Пише авторска фолклорна музика. Първият й самостоятелен проект е шопската песен „Рада мома“ по неин текст и музика (2023 г.). В началото на 2025 г. издава и пиринската „Моме, лично моме“, също по нейни текст и музика. Амбицията й е да създаде цял самостоятелен авторски албум с песни от различни фолклорни области. Целта й е да популяризира българската народна песен, на която е отдадена и в която е влюбена. Мисията й е да запознае младите с нея, да им предаде своето възхищението към нашия фолклор и да ги върне към корените им като вечни устои за нашата национална идентичност и самосъхранение като народ и нация. Нейното творческо верую е: „Фолклорът е вечната мода, която ние българите трябва да следваме!“
