Създателят и изпълнителят на „Вдигни очи“ гледа домати в село край Русе
Владимир (Валди) Тотев е внук на полк. Владимир Серафимов – герой от Балканските войни, освободител на Родопите от турско робство. Прадядото на неговия прадядо Георги Серафимов или даскал Гено – бащата на полковник Серафимов, и прадядото на Васил Левски са братя – Тудор и Кръстил. Даскал Гено е убит от черкези при отстъплението на турците в Освободителната война. Къщата му в Свежен сега е музей. Левски се е крил там при него. Още трима от прадядовците му са убити от турците, като първият – Спахи Драгой, е обесен в Цариград.
От малък ходи на уроци по пиано. Пленява се от музиката на The Beatles. Започва кариерата си като един от основателите на „Фактор“ (1971 – 1974), с която съпровожда концертната дейност на Емил Димитров (1973). Свири в „Ансамбъла на ГУСВ“ (1974 – 1976). Добил известност като член на „Щурците“, с която работи над 20 години от 1976 г., като е написал някои от най-известните песни на групата: „Футуролог“, „Огнен знак“, „Помниш ли“, „Среща с деня“, „Навечерие“, „Не умирай“ и др. В началото на 1990-те години започва солова кариера и издава албумите „Далтонистът“ (1992), „Кръстопът“ (1995), „В часа на залеза“ (1999), „Светлината“ (2002) и „Ветровито“ (2004).
Виждаме се с него тъкмо в края на концерт във Враца. Валди Тотев е един от символите на рокендрола в страната. Певец, музикант, композитор, клавирист на рок група „Щурците“, позната и обичана от поколения българи. Познава пеенето по кораби, което е част от ежедневието му след първите години на демокрацията у нас. Познава и усещането на пълните стадиони и хилядите, които крещят и пеят песните от сцената. Докато го изчаквам да си събере инструментите от сцената, стоят и млади хора, които искат автограф и снимка. Едно девойка казва, че е израснала с песните на „Щурците“ и че ги знае. Фотографират се. И първия въпрос разбира се е за „Вдигни очи“ – една от емблематичните песни, свързана с демокрацията и свободата в България.
„Това не е политическа песен. Тя е общочовешка. Песен, която и сега ми е много приятно да свиря и пея. Беше символ наистина, по време на големите протести на СДС се пееше винаги“, спомня си Валди Тотев. А дали си е заслужавало скачането по площадите на София и големите градове, изстраданата демокрация? „Разбира се. Който, каквото иска да говори сега имаме свобода. Качваш се на колата или самолета и отиваш където решиш. Помните ли преди 89-та какво беше – за да напуснеш държавата трябва да имаш сериозна причина. Ако случайно решиш да носиш в себе си повече пари – невъзможно. Пишеш по едни формуляри, попълваш всички данни на стария си Москвич, за да стигнеш не кой знае къде, а до Унгария, например. Разбира се, че си заслужаваше. Сега живеем в пъти по-добре от колкото преди“, категоричен е Тотев.
Той си спомня за времето, в което са пели в Норвегия, Германия, Дания и разказва, че тогава е било усещане за свобода. Виждаш съвсем нов свят, съвсем нови порядки, хора, които се държат по различен начин. „В началото на деветдесетте съкратиха тогавашната ми съпруга. Ей така правеха. За да не плащат обезщетение правят договор за 3 месеца и след това си тръгваш. Принудени бяхме да търсим възможности. Пяхме предимно по кораби със западно европейци. Иначе съм завършил търговия, но никога не съм работил по специалността си“ смее се Валди Тотев.
В момента той живее в село край Русе. Чувства се добре. „Имам спокоен живот, садим домати. Още от зимата слагаме разсад и се радваме на добра продукция. Научихме се и да ги запазваме – берем ги през ноември зелени, слагаме ги в щайга с ябълки и те започват да зреят. Яли сме домати от градината през февруари“, споделя седемдесет и три годишния музикант.
И все пак вълнува се, когато се обадят за участия, като това във Враца. „Още си има тръпка. Още има емоция на сцената. С Фондацията свирим от време на време. Мога на всички инструменти да свиря и всеки да замествам. Покривам, ако някой има някъде участие и това ме кара да се чувствам млад“, завършва разказа си Тотев.
