Руслан Гърдев и Йонко Дяков, основатели на "Братя Готвачи" бяха във Враца преди време и подготвиха, по покана на Мартин Харизанов, седем степенно меню за бизнес вечеря. Пет души са готвили в кухнята с Йонко и Руслан. А менюто наистина беше изкусително и вълнуващо по думите на клиентите, участващи в бизнес вечерята. По същото време бяха събрани над 5 000 лева в помощ на дете от Враца, а само преди година отново с помощта на Братя Готвачи е стартирана инициатива за събиране на средства за ремонт на акушеро-гинекологично отделение във врачанската болница.
На събитието във Враца ясно си пролича, че ти, Руслан по скоро си отпред, в залата при хората и презентираш храната, а Йонко е в кухнята. Как сте си разпределили ролите?
Във времето сме разбрали кой от нас, какви силни страни има. Йонко е концентриран. Той е по скоро интроверт. Той не си се представя да стои в залата и да презентира храната. Йонко има нужда от време да се вглъби в това, което трябва да се сготви, да направи правилна преценка на ситуацията, на вечерята, на цялостната постановка. За мен е много важно как се чувстват хората в залата. Аз общувам с тях, минавам по масите, питам за менюто, виждам кога са готови за следващата стъпка. Влияя се от усещанията на хората, може би защото съм емпат.
Реално аз предавам на Йонко, който е в кухнята това, което се случва в залата. По този начин той усеща пулса на вечерта и времето за издаване на храната. И двамата си имаме доверие и сме постигнали една симбиоза, хомогенност, химия, която трудно може да се обясни. И така, някак по естествен начин се получиха ролите при нас двамата. Никога не сме сядали и да говорим – ей сега виж, ти ще правиш това, аз това…
За двама ни, едно от обединяващите качества, обаче е, че много държим на качеството. Не можем да си позволим по никакъв начин да се изложим, казано най-общо. И тук вибрираме на една чистота.
Много хора знаят, че всъщност ние не сме кръвни братя. Но по душа категорично сме братя. Работим заедно от много години и сме се сработили прекрасно. И двамата имаме едни и същи ценности и разбирания. Това понякога е много по силно от кръвната връзка. Иначе на години аз съм по-голям, но на килограми е Йонко /смее се/
Как се подготвя едно подобно събитие, в което нахранихте над 150 души? Ястията бяха топли, поднесени по едно и също време.
Една такава вечеря, например се планира около двадесет дни. Разделяме си задачите, следим ги, всичко е разписано и следваме стриктно плана и целта, която трябва да постигнем, за да сведем риска и провала до минимум. Правим заготовки предварително. Подбираме и носим определени продукти директно от производителя. Комуникираме с екипа на място – какво предоставя самата кухня като електроуреди, място, колко души могат да осигурят, какво ще правят те, ясно им се разпределят задачите предварително. Докато стигнем до момента, в който товарим колата с продуктите и пристигаме на място. Имайте предвид, че за една такава вечеря част от предишната нощ и целия ден се е работило. И то не само ние двамата – целия екип, с когото сме на място.
Къде е благотворителността в цялата работа? Видно е, че имате отношение – тук във Враца отделихте 5 000 лева за нуждаещо се дете.
Ние вярваме, че за да получиш трябва да дадеш. Да даряваш, да помагаш, да отделяш от времето и твоят ресурс даже бих казал, че е водещо в много ситуации и при двамата. Защото като се замислиш ние правим нещо, което остава за поколения напред. Ето случая с ремонта на АГО във Враца. По време на една друга бизнес вечеря, проведена преди година събрахме 50 000 лева!!! Това не ни се беше случвало никога. И сме супер удовлетворени, защото това е проект, който ще остане напред и никой не може да ти го вземе. Когато откривахме отделението бяхме там и видяхме родилки, видяхме медицински работници, които ни казаха много хубави думи. Стиснаха ни ръцете, бяха благодарни. Това за нас е важно. Защото знаем, че сме участвали в това, дали сме своя труд, енергия, заряд.
Вярата ни в заедността. Вярата в това, че ние не живеем тук като единаци – ето това ни води. Обединени можем да направим много и това с Йонко го знаем. За това може би животът ни среща с хора като Мартин Харизанов, с когото вече няколко благотворителни събития организирахме и сме щастливи от тази възможност.
Вижте, ние не сме най-успелите бизнесмени. Ние сме готвачи. Но сме готвачи с вяра /смее се/. Виждайки хора в нужда и знаейки, че можем да допринесем поне малко за техния комфорт, дори понякога не става дума за комфорт, а за жизнено необходими неща, не можем да останем безучастни. Последната кампания във Враца беше за момиче, което има нужда от протези. Не може да подминеш такава кауза. Някак си живота ни е показал, че позитивната енергия се трупа. Бих го определил като странна химия, енергия. Просто знаеш, спокоен си, че си направил най-доброто, на което си бил способен в този момент.
Учим ли се всъщност да се обединяваме, да сме заедно?
Точно това исках да кажа. Че подобни събития, например, събират бизнесмени и дами от целия регион. Те сигурно са конкуренти, сигурно някои от тях не се харесват. Всеки има някакви предразсъдъци, някаква история, но фактът е, че в такива моменти всеки надраства ниските страсти и си подават ръка, когато става дума за каузи. Ето това е. И ние, с нашата храна сме част от това. Подобни събития е добре да се случват навсякъде в страната и знам, че това е начина, да. Да бъдем заедно и да си помагаме.
Ще те върна на храната, обаче. Изпълнявате различни проекти в цялата страна. Наблюдавате много ферми и производители – какво ти е мнението?
За нас е много важно животните в какви условия се отглеждат. За това внимателно проучваме нашите партньори. Искаме да предлагаме много високо качество и това се случва само като си сигурен в суровината. В България е трудно. Почти няма животновъди, които отглеждат стада спазвайки световни и европейски стандарти. Едно е да гледаш животни за субсидии, друго е да следваш стандарти, които искаш да постигнеш, за да постигнеш качество. Това го казвам най-отговорно, защото сме пътували, пробвали и видели какво ли не. Аз разбирам напълно и животновъдите – те имат нужда да оцеляват. Не на последно място е ясно, че едни са субсидиите в Америка, в Холандия, съвсем други са те в България. И реално няма стимул за отглеждане на животни за качествено месо. Но ако искаме да постигаме резултати в това и да се конкурираме ни трябват други подходи. Трябва постоянство, упорство и време. Точно така сме направили и ние нашия бизнес. Оцеляваме въпреки всичко и всички и продължаваме напред. Най-лесното за нас, например е да продаваме кренвирши с тонове – супер масов продукт и да изкарваме пари. Но ние сме избрали да правим хубави неща в по-малки количества. Заставаме с лицата и имената си и гарантираме качество. За щастие и в нашата страна има ферми, от които месото се конкурира с най-добрите в бранша – Южна Америка, Шотландия.
Работим с ферма в Троян и имаме много добри взаимоотношения. Виждам производители от страната, които имат желание и вървят напред. Трябва време. За всичко трябва време. Но пък съвсем честно и от сърце казвам поздравления на всички, които са се захванали с този труден бизнес да отглеждат животни.
Всъщност месоядните породи са различни от млекодайните?
Точно така и реално ние в България от съвсем скоро започнахме да отглеждаме месодайни породи. Имаме големи традиции в другите – млекодайните. Храненето, отглеждането, тоест почти всичко е различно при тези породи. Ние ползваме суровини от породи, които са отглеждани в държави с дългогодишни традиции в отглеждането на месодейни породи като Холандия, Германия, Аржентина, САЩ. За това съм изключително благодарен, когато чуя хубави отзиви от клиенти, че месото им е харесало. Например тук на вечерята във Враца поднесохме говежди тартар от една изключителна порода животни, отглеждани в България. Получихме удивителен коментар от наш гост - ценител, който коментира не е ял по-добър тартар, дори и на традиционни кулинарни места като Швейцария. Ето това е нещо, което ни кара да се чувстваме удовлетворени.
Българските клиенти изучиха ли се, очакват ли качество?
Има много изтънчени български клиенти вече. Хората пътуват, опитват, сравняват. И искат същото качество и у нас. Ето това е наша мисия. Да предоставяме безкомпромисно качество, защото знаем, че това се оценява от клиентите. От друга страна, ние много държим на емоцията. На начина на поднасяне на ястията. За това аз по скоро презентирам, разказвам, защото така клиентът създава очаквания и зарежда с емоция храната, която му поднасяме.
Вие всъщност нямате ресторант…
Да нямаме ресторант, но пък имаме един обект във Варна. Там предлагаме бърза храна от една каравана. Това е различна концепция и както обикновено за нас са важни качествените продукти, добрите съставки. Иначе имаме 50 души персонал, имаме производство и търговска част. В няколко града в страната имаме магазини, където предлагаме качествени продукти за ценители. Хората ни познават и ни търсят. Ние сме кулинарни консултанти на много обекти в България. Работим с много собственици и колеги главни готвачи и ги консултираме, защото познаваме добре проблематиката в кухнята и с наши продукти и идеи даваме съответните решения.
Какво обичаш да хапваш?
Лично аз не съм много по десертите, нито като готвач, нито като дегустатор. Определено не съм сладкар. Ние сме готвачи. При нас го има творчеството – хвърляш малко сол, черен пипер, запалиш тигана…И става вкусно. Към храната, която си приготвям у дома /предимно морска/ като добавиш красиви чаши, свещи, подходящо питие и можеш само да се наслаждаваш. Обичам да правя морска храна. Там съм добър!
Днес, 19 юни Руслан отбелязва своят рожден ден. Екипът на "Конкурент" му желае здраве, вдъхновение, много нови каузи и проекти и поводи за удовлетвореност!
Лиляна Рашкова
