Тя е Милена Островска – кореспондент на БТА в Монтана, приключенец, любител на екстремното, вдъхновяваща личност, която в началото на тази година успя да сбъдне една голяма своя мечта.
Милена стигна до Антарктида и престоя там 30 дни. Тя беше специалният пратеник на БТА по време на 33-тата българска експедиция на Ледения континент.
„Антарктида е сурова и красива. Това е една замръзнала красота. Неслучайно първоизследователите я наричат Ледената любовница, просто ти взема сърцето за цял живот. Да, Антарктида е любов.“, казва Милена.
Тя е единственият човек в Северозапада, видял с очите си суровата красота на Антарктида. Работила е рамо да рамо с учени от цял свят, които изследват тази земя.
„Видях с очите си как ледниците се топят постоянно. Когато от тях се отчупи голямо парче и падне във водата, грохотът е невъобразим. Напомня на гръмотевица по време на много силна буря. За съжаление скоростта на топене се увеличава със всяка следваща година.“, казва Милена.
Ледените стени, които се движат съвсем бавно към океана и с грохот се сриват в него, са обект на възхищение, но и на сериозни научни изследвания.
За да вземе интервю от физика инж. Цветан Паров, Милена се е спуснала в цепнатината на ледника Перуника. Перуника е част от огромното ледено поле Балкан с площ от близо 60 кв. км, разположено в близост до българската база „Св. Климент Охридски“.
Това е ледник от континентален тип и представлява огромна ледена пустиня, която в предната си част е силно набраздена от пукнатини и дренажни системи, а в основната си част е равна и гладка - там трупа маса и балансира топенето от периферията.
Двамата български млади учени от БАН - гл. ас. д-р Йорданка Донкова и инж. Цветан Паров в рамките на 33-ата българска антарктическа експедиция са изследвали вътрешността на ледниците и степента, в която слънчевата активност влияе върху въздушните течения и оттам - на топенето. Те са провели най-дългото изследване на вътрешността на антарктически ледници в световен мащаб. Поставили 18 сензора на различна дълбочина във вътрешността на два от ледниците - Перуника и Джонсън - и един в периферията на Контел.
Учените искат да установят с каква скорост се топят ледниците. Банановият пояс на Антарктида е първият фронт, където се случват промените и от това, както става там, се правят изводи за глобалните климатични промени.
„Като разберем какво се случва и колко бързо се случва, можем да пренесем това познание.“, казва Цветан Паров в интервюто си за Милена.
„Антарктида има особен цвят. Там, на онова магическо място, нюансите на бялото, синьото и черното се смесват в десетки вариации и всичко е като магия.“, казва Милена.
Тя е категорична, че преживяното на Ледения континент остава за цял живот. Почти не може да се опише с думи, но за сметка на това всичко видяно е запечатано на стотици фотоси.
Милена беше част от третата група на 33-тата българска антарктическа експедиция. Тя замина към Ледения континент заедно с Александър Вълчев – фотограф и полеви асистент, доц. Борис Цанков – инженер, Севда Михайлова – медик на експедицията. В Рим към групата се присъедини Даниела Паскал – геолог от Румъния, а в Пунта Аренас в Чили журналистите Мария Чернева и Анна Андреева.
Групата тръгна на 11 януари по маршрута София – Рим – Рио Галегос – Пунта Аренас – о. Кинг Джордж – о. Ливингстън.
„Пътуването и в двете посоки ни отне 14 дни. 30 дни бяхме на Антарктида. Видях всичко, което успях. Говорих с хора, които изследват континента от години, правят заключения и така помагат на световната наука. Срещнах се с пингвини, тюлени и китове, видях айсберги, до които нашите лодки успяха да се доближат. Преживяването е нещо, което няма с какво да сравня. Благодарна съм, че ми се случи и вярвам, че хората, които изследват Ледената земя, ще успеят.“, казва Милена.
През по-голямата част от престоя си Милена е живяла на научно-изследователския кораб „Св.св. Кирил и Методий“ НИК 421, където БТА има свой пресклуб.
„Благодарна съм на всички участници в експедицията и на екипажа на кораба за подкрепата и приятелското отношение. Специална благодарност на професор Пимпирев и на моя работодател Българска телеграфна агенция и генералния директор Кирил Вълчев.“, каза Милена след прибирането си в България на 28 февруари.
Темата на Световния ден на водата, който се отбелязва на 22 март, тази година е „Опазване на ледниците“
Ледниците се топят по-бързо от всякога. Тъй като планетата става по-гореща, нашият замръзнал свят се свива, което прави водния цикъл по-непредсказуем. За милиарди хора по света топенето на ледниците е пагубно, тъй като е причина за наводнения, суши, свлачища и покачване на морското равнище. Безброй общности и екосистеми са изложени на риск от опустошение.
През декември 2022 година Общото събрание на ООН прие резолюция, с която обявява 2025 за Международна година на опазването на ледниците, а 21 март за Световен ден на ледниците, който тази година се отбелязва за първи път. Тези инициативи имат за цел да повишат глобалната осведоменост относно жизненоважната роля на ледниците, снега и леда в климатичната система и водния цикъл, и да подчертаят икономическите, социалните и екологичните въздействия на промените в криосферата на Земята. Те също така насърчават споделянето на най-добри практики и знания за справяне с ускореното топене на ледниците и последиците от него.
Ледниците са критични за водния цикъл. Те осигуряват основни запаси от прясна вода за питейни нужди и канализационни системи, за селското стопанство, промишлеността, производството на чиста енергия, както и за балансирани и здрави екосистеми.
Повече от 130 години ледниците по света са били систематично наблюдавани с годишни измервания на място и с различни техники за дистанционно наблюдение. Богатият набор от данни и информация за ледниците са от решаващо значение за сформиране на научните оценки, както и за вземането на политически решения по отношение на стратегиите за адаптиране и смекчаване на последиците.
22 март е обявен за Световен ден на водата от ООН през 1993 година.
