Зона ЗаКрила в Монтана е център за обществена подкрепа на деца и семейства. Психолози и социални работници, медиатори, логопед работят с деца, жертви или свидетели на насилие, както и с деца и родители, подложени на тормоз.
Марио Иванов е социален работник. Той работи с деца, родители и учители с една единствена цел – да намали тормоза в класната стая.
Марио, Илина Гечовска и техните колеги в центъра са се посветили на децата – децата с проблеми, тормозените деца, децата, преживели насилие.
„Моят опит от работата ми в училищата и детските градини показва, че , за съжаление, тормозът започва още в предучилищна възраст. Темата е много сериозна. Тормозът и насилието сред децата се засилва във всякаква форма. Когато децата са в по-малка възраст между 7 и 11 години, тормозът е физически, бият се, скубят се. В гимназията вече е от друго естество – психически и емоционален.“, споделя Марио.
Той е убеден, че всичко тръгва от семейството и заради това е особено важно са се работи с родителите.
„Децата пренасят модела на поведение от вкъщи в детската градина и училище и обратното – от училище и детската градина – вкъщи.“,убеден е Марио.
Той е припознал проблема като своя кауза и заедно с целия екип на Зона ЗаКрила полага усилия за намаляване на насилието и тормоза в училище.
„Правим различни инициативи. Най-често това са беседи, които прерастват в оживени дискусии. Събираме деца от различни училища, на различни възрасти заедно с психолози и социални работници. Влизаме в дискусии и вярвам, че децата излизат от тези беседи с променено мислене. Важно е обаче да споделят и да продължат да дискутират темата у дома. Влизаме в училищата и говорим с класовете. Смятам, че това е пътят.“, казва Марио Иванов.
Неговият опит показва, че за едно дете е трудно да сподели, че е жертва на тормоз в училище. „Реално ние достигаме до такива деца чрез учителите и родителите. Има много загрижени и активни майки и бащи. Те идват и разказват за проблемите, търсят помощ. Доста често тормозът в училище, започнал още в детската градина, оставя трайна психологическа травма у детето. Но ако се вземат мерки навреме, децата се справят. В центъра имаме психолози, които работят с тези деца и с родителите им, за да може детето да премине по-лесно през такъв период.“, споделя Марио.
При тийнейджърите в гимназиалния курс е особено популярно насилието през социалните мрежи, така наречения кибертормоз. В центъра търсят помощ деца, жертви на такъв тип насилие и за съжаление това става все по-актуално, казват психолозите.
„Тук работим заедно с полицията. Когато става дума за такъв тип тормоз и насилие, съветваме нашите потребители да подадат сигнал в полицията. Имаме случай на дете, жертва на психологическо насилие през социалните мрежи. Започва един и след това срещу това дете се излива лавина от негативизъм, която го затрупва. Насочихме това семейство към полицията, отдел киберсигурност. Психолог работи с него и с родителите. Много важно е да разберем, че в такива случаи не само децата, а и родителите имат нужда от подкрепа. Това се отразява и на тяхната психика и на практика това е тормоз срещу цялото семейство.“, убеден е Марио.
Според Илина Гечовска, шеф на центъра, най-голямата превенция срещу тормоза е личният пример, преживяното.
„Стремим се да намираме за децата такива събеседници, които са преминали през всичко това – или са били тормозени, или те самите са били насилници, но са извървели един път, който ги е променил. Това е нещото, на което децата се доверяват. Виждат срещу себи си човек, преживял това, което те преживяват в момента, но и виждат, че този човек се е справил. Това им дава сила, кара ги да искат да се променят.“, убедена е Гечовска.
Според нея проблемът се корени в семейството.
„Често децата – насилници или са били свидетели на насилие, или са били жертви, или са неглижирани от страна на родителите си.
Пренебрегването и неглижирането са най-тежката форма на насилие в семейството.
В забързаното ежедневие, много родители не отделят достатъчно време да поговорят с детето си. Нужен е час разговор, в който родителят да мине през преживяното от детето. Липсата на внимание и разговор у дома, води до агресия в училище. Децата прекарват по-голяма част от деня си в училищна среда. Провокирани от дадени действия от страна на съученици и учители, те агресират.
Има и друг проблем – тормоз над учителя.
За съжаление много от тези учители са безпомощни. Те не знаят как да се справят с училищния тормоз. Нашият акцент са децата. На практика ние не си даваме ясна сметка и не чуваме виковете за помощ на педагозите. А те имат необходимост от подкрепа, от специалисти.“, смята Илина Гечовска.
Тя е убедена, че има пропуск в междуиституционалното взаимодействие.
„Социалните услуги, министерство на образованието, на здравеопазването трябва да работят ръка за ръка. Нужно е самите учители да бъдат обучавани, да разпознават насилието и училищния тормоз, да бъдат обучавани да виждат симптомите и как да се справят.“, казва Илина.
Психологическият и емоционален тормоз започва в 8 клас, когато децата са в пубертета. Началото са обидите пред целия клас, следват социалните мрежи и така се случва един ужасен тормоз над по-кротките и често по-ученолюбиви деца. Когато едно дете, склонно към агресия, не може да постигне високи успехи в училище, то насочва тази агресия към тези, които го правят – отличниците, примерните.
И тук става това, което е факт в САЩ. Има популярни деца, другите се стремят да са част от тяхното обкръжение, защото ако не са, са подложени на тормоз, показват опитът на психолозите.
„Но аз пак се обръщам към семейството. Там е коренът на всичко. В повечето случаи насилниците са деца от заможни семейства. Тези деца изпъкват с начин на обличане с поведение на превъзходство. Самите родители задоволяват всички техни потребности – добра храна, маркови дрехи, 20-50 лева джобни и това е. На практика тези тийнейджъри са неглежирани от страна на родителите си и те изграждат комплекси, които избиват в училище. Тяхната цел е да бъдат лидери и понякога го постигат именно с агресия и тормоз над другите. Мачкат по-безпомощните и децата с услехи и го правят много осъзнато. За тях тормозът е оръжие, с което постигат целта си.“, споделя опита си Илина.
След семейството, изключително важен е приятелският кръг, смята Марио. Приятелите също могат да допринесат за това едно дете да стане насилник, а голямата цел, която са си поставили хората от Зона ЗаКрила и намаляването на тормоза в училище.
„ Това е много дълъг процес и се изисква много работа, не само с децата, а с родителите, с учителите. Това е една мрежа, която трябва да работи в интерес на децата.“, убедени са експертите.
СИТ
