Развитието на активен социален живот може да бъде ефективен начин за намаляване на риска от деменция и отлагане на нейното проявление. Според проучване редовните социални взаимодействия са свързани със забавяне на появата на деменция с до пет години. Проучването е публикувано в сп. Alzheimer's & Dementia: The Journal of the Alzheimer's Association.
Изследването включва 1923 души, които са проследявани средно в продължение на седем години. Анализът сравнява честотата на диагностициране на деменция с честотата на социалните контакти на хората. Данните показват, че средната възраст на диагностициране при най-социално активните лица е с приблизително пет години по-висока в сравнение с тази при най-малко социално активните.
Предишни изследвания също свързват социалната ангажираност с по-бавно когнитивно влошаване при възрастните хора. Установено е, че активното социално поведение значително намалява риска от развитие както на деменция, така и на леко когнитивно увреждане.
В рамките на изследването участниците предоставят информация за честотата на социалните си дейности, включително посещение на заведения за хранене, спортни събития, игри, краткосрочни пътувания, срещи с близки и др. Освен регистрирането на случаите на деменция, когнитивните способности на участниците се оценяват чрез 21 различни теста.
Освен че социалната активност е свързана със забавяне на проявата на деменция, данните показват, че вероятността за развитие на деменция е с 38% по-ниска при най-социално активните хора, а рискът от леко когнитивно увреждане е с 21% по-нисък.
Социалната активност може да стимулира възрастните хора да участват във взаимодействия, които подпомагат поддържането на ефективни невронни мрежи. Това от своя страна е важно за предотвратяването на когнитивен упадък. Въпреки че данните от изследването не доказват пряка причина и следствие, изследователите отбелязват, че други фактори, като по-голяма физическа активност, също могат да играят роля в социалната ангажираност.
Изследването показва силна връзка между социалната активност и намаления риск от деменция, като се потвърждава и фактът за негативното въздействие на социалната изолация върху когнитивното здраве. Присъствието на домашни любимци също е посочено като фактор, който може да бъде значим за намаляване на риска от деменция.
Деменцията е обобщаващ термин, който се използва за група симптоми, които включват влошаване на паметта, когнитивните способности и способността за ежедневна функционалност. Тези симптоми за съжаление се влошават с времето. Най-често срещаната форма на деменция е болестта на Алцхаймер, която съставлява около 60-80% от случаите. Според Световната здравна организация, над 55 милиона души по света живеят с деменция, като този брой се очаква да се удвои до 2050 година.
Рискът от деменция нараства с възрастта, като при хора над 65 години се наблюдава най-висока честота, но тя може да засегне и по-млади хора. Освен възрастта, генетични фактори, като наличието на определени гени като аполипопротеин Е4 (APOE4), могат да увеличат риска от развитие на болестта на Алцхаймер. Други фактори, като сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, хипертония и липса на физическа активност, също увеличават вероятността за развитие на деменция. Деменцията влияе не само на засегнатите хора, но и на техните семейства и грижещите се за тях.
Заболяването не само нарушава паметта, но също така води до затруднения в разпознаването на обекти и хора, като може да предизвика променливо настроение и поведение, агресивност и депресия. Стратегиите за превенция на деменция включват здравословен начин на живот, физическа активност, балансирано хранене, поддържане на социални контакти и ментални упражнения.
Puls.bg
AMФ
