Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се отбелязва в България на 1 февруари всяка година като знак на уважение към паметта на жертвите на престъпленията на комунистическия режим в страната в периода 1944 – 1989 година.
На този ден в 1945 година така нареченият Народен съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу народни представители, членове на правителствата и други политици, издатели на централни вестници и публицисти, както и висши военни.
Показателна за мащаба на издадените смъртни присъди е оценката, че повече български генерали и други висши офицери са избити от Народния съд, отколкото са загинали във всички войни, водени от България след Освобождението от османска власт.
Общо издадените от Народния съд за периода на съществуването му смъртни присъди са 2730, но броят на жертвите след 1944 година е значително по-голям. Само убитите българи, много от тях без съд и присъда, са над 6000 души, но безследно изчезналите числото на убитите реално може да надхвърля 26 хиляди, пошат експертите, проучвали периода.
Според доклад на Държавна сигурност, само за деветте месеца от септември 1944 година до май 1945 година броят единствено на изселените е 28 131 души. Над 6000 са осъдените на лишаване от свобода, от които над 4000 получават над 20-годишни присъди.
Броят на изпратените в така наречените „трудови лагери“ – определяни като на практика концeнтрационни лагери и сравнявани със съветския ГУЛАГ – по официални данни е около 30 хиляди души. По оценки на изследователи обаче реалната бройка вероятно е много по-голяма, тъй като до 1951 година – периодът на най-активно използване на лагерите – не са водени отчети. Според някои данни броят на преминалите през лагерите и така наречените „трудови групи“ само за първите девет месеца след Деветосептемврийския преврат, до май 1945 година, е над 180 хиляди души.
Денят е отбелязан за първи път през 2011 година, като предложението за учредяването му е по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.
СИТ
